— Сядай! — извика Гоша и го натисна така по рамото, че крехкият Томилин се преви.
— Я хайде да обясниш сега на мен, твоя приятел, за каква тръба говориш през цялото време? И за какви напръстници ми намекваш?
— Защо? — попита Томилин, опитвайки се да се успокои. — Коля и Стьопа също ли започнаха да се разправят? И те ли ти бяха длъжници? И сега вече нямаш проблем, така ли?
Гостите гледаха Гоша, без да смеят да мръднат. Сега ще стане една…
— А, разбрах! — Домакинът удари Томилин по рамото след мъчително мълчание. — Говориш за съвсем друга тръба. За онази, през която прекарвам нефта… Страх те е да не излетиш през нея, нали?
— Той говори за дълга си — намеси се „чиновникът“. — Страхува се, че няма да може да го плати.
— Така да беше казал — рече примирително домакинът и наля коняк в чашите. — Прощавам ти дълга. Готов съм да ти дам разписка. Къде да се подпиша?
— Още сега? — попита Томилин. — Просто ще се подпишеш?
— Е — мрачно рече домакинът, като продължаваше да държи ръката си върху рамото му. — Дори пред свидетели. Много ме впечатли ти с тази тръба.
На Томилин му стана зле. Опита се да махне ръката на Гоша от рамото си.
— А за Коля и Стьопа беше излишно. — Гоша поклати глава. — Вече ти казах. Не съм бил тук, нито наблизо… За какво говорех?
— Първо за Андрюха, после за сина на президента — напомни някой в настаналата тишина. — Само че каква е връзката между тях?
— Директна — каза Гоша, след като се успокои. — Този пън, президентският син, убил Андрюха, който заспал пиян на плажа. И си плюл на петите. Така че нямам нищо общо със смъртта на Андрюха. — Той пак се обърна към Томилин: — А ти си свикнал да стоварваш всичките криви дърва върху мен…
Домакинът размаха заканително пръст.
— Какъв е сега проблемът — продължи след пауза. — Сещате се. Докато Серьога се търкалял в храстите с разни курви, президентското синче избягало. Серьога ще отговаря за това пред мен. Сега друго ме вълнува: Алекпер в момента лети към Техеран. Какво знае? Какво са успели да му разкажат моите момчета, докато са го уговаряли да работи с мен? И кой от нашите може да го посрещне в Техеран? Има ли такива хора?
Той се обърна към „чиновника“.
— Трябва да помисля — промърмори той. — Веднага не мога да кажа.
— И ти с твоята жалба — пак се обърна към Томилин Гоша. — Сега ли намери! Ами ако той потвърди, че вземам от вас пари заради измислен пренос… Имам свои хора в прокуратурата, така че още сега, докато това президентско пале не се е върнало при татенцето си и не са свикали пресконференция, се обади, че си оттегляш жалбата.
И му подаде личния си мобифон, като предварително избра номера на прокуратурата.
— Хайде, хайде, какво гледаш? — Той пъхна телефона в ръката на Томилин. — Ас теб, Аркаша, ще си поговорим после, докато гостите ядат и пият.
Той стана и отведе настрани „чиновника“. Говореше с него, като поглеждаше към навъсения Томилин, който чакаше да му се обадят по телефона.
Томилин видя с крайчеца на окото си как към разговора му надава ухо неговият адаш Конопльов.
— … бих искал да си оттегля жалбата. Да, делото срещу „Транснефт“. Обстоятелствата се промениха… Оформете го, утре сутринта ще мина при вас.
В това време Гоша навиваше „чиновника“:
— Нямаш ли някой свой човек там? В Баку или по-наблизо… Помисли! Той не бива да се върне, разбираш ли! Може би чеченците… Помисли си. Само не протакай.
И се озърна за Конопльов. Той му даде знак, като леко затвори очи: всичко е наред.
9.
Гледах как Витя Солонин се приготвя за предстоящия прием и не можех да откъсна очите си от него. Все пак няма нищо по-забележително от човек, който е на мястото си и се занимава с работата си.
Витя правеше всичко артистично, всяко негово движение бе точно и завършено, без нищо излишно. Ето сега облича под фрака бронираната жилетка с вградени микрофони, свързани с миниатюрен магнетофон. С помощта на това устройство ще може да записва разговорите на гостите, докато се намира в другия край на залата. Важно е само да се настрои конкретно на определеното разстояние — и всички други звуци просто ще бъдат отсечени.
А колко добре изглеждаха на краката му остроносите обувки от крокодилска кожа, в които бяха монтирани еднозарядни пистолети, от онези, които обикновено се слагат в писалките.
Виждал съм как го прави на тренировка. Горе ръцете! И Витя послушно изпълняваше заповедта, а в това време куршумите летяха от носовете на обувките му, за да поразят мишената точно в челото на разстояние десет метра.