— И тя ли изгасна? — попитах аз.
— Ами да, откъде знаете?
— Не беше трудно да се досетя — усмихнах се аз. — Оттогава са минали пет години, нали така? Вероятно в зората на вашата независимост похитителите ви още са карали родните жигулита.
— Москвичи бяха! — каза той малко предизвикателно.
— Още повече — кимнах. — Тези каруци не стават за подобни състезания. Вас ви караха с волга, нали?
— Откъде знаете? — Той се обърка още повече.
— Е, не е било със запорожец — отговорих аз. — Но вторият ви братовчед е бил с беемве, нали?
— Волво, бяло, а са го блокирали две деветки с цвят тъмносив металик — поправи ме той, доволен, че съм сгрешил.
— Съвсем бандитски коли — съгласих се аз. — И сигурно нито едната от тях не се е забила в уличен стълб?
— Наистина — кимна той. — И не е изгаснала.
— И предната вечер по телевизията не са давали филм за отвличане — продължих аз. — Вече всички са затънали до ушите в информация как се правят тези работи… Мислех си, че вашите бандити са дошли тук, в Москва, а се оказва, че сте оставили нещичко за себе си.
Той се обиди. Нацупи се. Което бе равнозначно на протестна нота.
— Продължавайте, Самед Асланович — вежливо се обади мълчащият до този момент Меркулов.
Ако бяхме седнали на масата, непременно щеше да ме бутне с крак: защо обиждаш малкия, дори и да е временно изпълняващ?
— Не се обиждайте — казах аз. — Искам да разбера единствено дали този случай е по възможностите ми. Дали ще бъде правилно от моя страна да се намесвам във вътрешните работи на суверенна държава?
— Приятелска държава! — вдигна показалеца си Самед.
— Член на ОНД — допълни Костя.
— Нека да е приятелска, нека да е от ОНД — съгласих се аз. — Ако се заема със случая, трябва да знам статуса си, разбирате ли? Кой съм аз? Старши следовател при Главна прокуратура на Руската федерация или някой друг? В какви рамки се простират задълженията и правата ми? Дали се ползвам от неприкосновеност, трябва ли да си взаимодействам с вашите органи, ако да — до каква степен? И защо изобщо съм им притрябвал? Мигар си нямате ваши следователи? Имате си.
Той ме слушаше, кимаше и се канеше да каже нещо.
— Ще има много въпроси — намеси се Костя. — Страхувам се, че днес няма да можем да ги разрешим всичките. Трябва да ги обмислим спокойно, без бързане.
Самед кимна в знак на съгласие.
— Няма от какво да се страхувате — обърна се той към мен. — Случаят е изцяло под контрола на президента. Не че не вярва на нашите правозащитни органи — той облиза дебелите си устни, търсеше точните думи, — но просто трябва да разберете спецификата на онова, което става у нас… Трудно е да се намерят безпристрастни служители, почитащи само закона. Обществото ни е прекалено политизирано. А и неуспешната война в Карабах… Вие, ако се вярва на информацията, с която разполагаме, сега сте напълно безпристрастен и обективен, нали, Александър Борисович? Имам предвид новата ви длъжност.
Той ме погледна изпитателно, а аз прехвърлих въпроса към Костя. Меркулов отмести погледа си. Значи бърза да ме продаде на приятелската държава.
Какво имаше да се обсъжда, щом президентите са се разбрали помежду си? Но все пак откъде този хлапак знаеше за сегашния ми статус на космополит, както се изрази преди малко Слава Грязнов?
Нека по този въпрос си поблъскат главата Редуей или генералният секретар на ООН. Предупреждавах ги. Рано или късно това трябваше да се случи.
— Ще ви платим добре — продължаваше Самед. — Ще се ползвате с дипломатически имунитет.
С други думи, какво още искате, а не се залавяте за работа. Сякаш не разбираше, че на техните бандити не им пука за имунитета ми. На всичкото отгоре се канех да забъркам в тази история и Витя Солонин!
— Нещо не е наред ли? — попита Самед, навел глава надясно.
— Засега всичко е наред — отвърнах аз. — И не е.
— В такива случаи Наполеон е предлагал да се влезе в сражение, след това щяло да стане ясно! — усмихна се Самед.
— На Наполеон му е било по-лесно! Той е започвал сражението, а под куршумите са вървели други. Бих искал да погледна материалите по делото, ако е възможно. И след това ще поговорим за всичко останало.