Тясната пътека бе идеално място за това, което възнамеряваше да направи Солонин. Чеченците се блъскаха един в друг, а автоматите само им се пречкаха. Но никой от тях така и не натисна спусъка. Той ги натръшка на пода без особено усилие, а след това дори им нанесе още някой друг удар за всеки случай, макар никога да не му бе доставяло удоволствие да удря повалените си противници, после им събра автоматите.
Пътниците го зяпаха с широко отворени очи, онемели като мъртъвци, а той започна бавно да вади документите от джобовете на зашеметените от мълниеносните му действия терористи.
Солонин се запозна внимателно с документите. Бяха чеченци, сигурно също пътуваха за Баку. И при добро поведение от тяхна страна Солонин нямаше нищо против да лети с тях дотам.
Постара се да запомни лицата и имената им. Сигурно и друг път щяха да се срещнат, и то неведнъж. Знаеше, че в Баку чеченците се чувстват като у дома си, излежаваха се по плажовете на Апшерон, обикаляха из дюкяните и пушеха хашиш в бордеите на стария град.
Саид беше дребна риба, но дългобрадият — Ибрахим Кадуев, беше друго нещо. Наложи се да се разправя с него най-дълго…
Солонин погледна към пътниците и каза няколко успокояващи думи на английски и на фарси, като им обясни, че трябва да вържат терористите. После при него дойде командирът на самолета и се поклони, допрял пръстите си до устните. Явно изпитваше дълбока благодарност.
След него излезе вторият пилот, тъмнорус мъж, сигурно беше англичанин.
— Командирът ме помоли да ви предам благодарностите му. И признателност от името на всички пътници.
— Разбрах го вече — кимна Солонин, наблюдаваше внимателно как стюардесата грижливо и умело връзва ръцете и краката на омаломощените терористи. — А какво прави вашата служба за безопасност?
Първият и вторият пилот се спогледаха. После вторият кимна към задната седалка, където шаваха сънливо двама овързани здравеняци и недоверчиво поглеждаха към началството.
Тепърва щяха да си понесат наказанието. Не стига, че са позволили да бъдат разоръжени, но и не си мръднаха пръста, докато нападателите изпразваха джобовете на пътниците.
— Къде искаха да ги откарате? — попита на фарси командира на полета Солонин, за да спечели доверието му.
— В Баку — отговори той, изненадан от разнообразните умения на този необикновен пътник.
— И аз съм за там — въздъхна Солонин. — Сигурно ще трябва да остана при вас най-малко два дни, докато се намери удобен транспорт.
Знаеше, че самолетът за Баку лети три пъти в седмицата, а Турецки вече го очакваше.
Командирът на самолета отново наклони глава, после се изправи и намигна — ще се опитам да направя нещо, щом нашият спасител бърза.
Той покани Виктор в пилотската кабина.
Там беше доста просторно. Можеше да се отпусне и почине.
— Какво ще стане с терористите? — попита Солонин и пое от ръцете на очарователната стюардеса чашата ароматно кафе.
Картинката беше ясна — за иранците терористите бяха борци за исляма, за независимост от неверниците; идват от народ с гореща кръв, просто казано — муджахидини. След като кацнеха, веднага щяха да ги пратят да си починат от неуспеха. В Техеран нямаше да чуят нищо по-страшно от „Аллах акбар“. Ако на самолета беше посегнал някой европеец, властите щяха да му отрежат някои части за назидание.
За съжаление вече се беше издал какъв е, а можеше тихомълком да се върне и да отлети за Баку с друг полет. Но трябваше да се придържа към подготвената легенда. Питър Редуей му беше казал, че Турецки ще е неговият телохранител, секретар, съветник и едва ли не евнух. А той самият щеше да мине за важна и желана в Баку, личност, дошла да се поинтересува за нефта, който Аллах успешно е криел от болшевиките, докато е дошло неговото време и идеите му, достъпно изложени в Корана, не възтържествували.
В Баку щяха да го пазят като зеницата на окото си. Нали зад него стояха уж милиарди долари, а по сегашните стандарти на Изтока това бе най-добрата гаранция. Беше му любопитно какъв ли паспорт щеше да му връчи Турецки на летището.
Солонин размишляваше, сърбаше от кафето и зяпаше ухилените стюардеси, които за първи път виждаха на живо в действие Джеймс Бонд — висок, добре сложен, с усмихнато по детски лице.