— Извинявай, Бил — каза нещото. — Препънах се.
С остър писък Криспин сложи ръка на врата си, който бе експлоадирал като бомба, защото под въздействието на това рязко нахлуване, не можеше и дума да става да си държи главата неподвижна. И така, Криспин стоеше по средата на стаята, разтриваше врата си ожесточено, но това не беше чак толкова обсебваща дейност, че да не му позволи да проучи в най-общи линии новодошлия.
Нещото, което бе влязло, беше жена и не му трябваше продължително кокорене, за да отбележи, че това е една доста едра жена. Някой, по-малко зает в усилия да уталожи болката в схванатия врат, би могъл дори да забележи, че това е една жизнерадостна, една приветлива жена; жена, с която би било удоволствие да се запознаеш, но на тези аспекти на нейното въздействие той в момента не бе в състояние да обърне внимание.
Тя заговори първа. Беше една от онези жени, които винаги заговарят първи.
— Здравейте — започна тя. — Вие не сте Бил Скроуп.
Криспин вежливо спря да разтрива врата си и обясни, че на Бил Скроуп се е наложило да излезе за малко, за да се консултира за нещо с партньора си и навярно няма да се бави дълго.
— Аз съм брат му — каза той, — по-големият му брат от провинцията.
Сега беше неин ред да нададе вой, от който мазилката на тавана започна да се лющи.
— Вие ли сте собственикът на Мелингъм Хол?
— Да, аз съм собственикът.
— Пристигам там утре. Аз съм госпожа Клейборн. Това е чудесно, да попадна на вас по този начин. Предоставя ни се възможност да се запознаем. Значи като пристигна, няма да се чувствам като дете, което отива за първи ден в ново училище.
Откровено казано, Криспин беше ужасен. Въпреки че жената не бе споменала и една-едничка дума, която би предизвикала гъста руменина по бузите на благоприличието, Криспин преживяваше неописуем шок. Беше вече споменал на Уилоуби за резервираността си към прями жени — и ето ти една, с която щяха да делят един покрив. На всичкото отгоре толкова пряма, че нервите му се запреплитаха. Само при мисълта как тя подскача ентусиазирано из Мелингъм Хол, главата му неконтролируемо се завъртя около оста си и вратът му пламна в адски болки. А когато тя помоли да й разкаже за имението, само доброто му възпитание го предпази от някои по-невъздържани словоизяви.
— Бил казва — продължи тя, — че датира от времето на Етелред Неподготвения (имало е такъв крал — Етелред II Неподготвения, крал на Англия от 978–1016, водил несполучливата политика на откупване от набезите на датчаните, бел. пр.) или нещо такова. Цялото било опасано с подвижни мостове, бойни кули и разни такива неща. Имало и езеро. Сигурно е райско кътче.
„Райско“ не беше първото прилагателно, което изникваше в съзнанието на Криспин, когато си помислеше за Мелингъм Хол. И само след доста големи уговорки би се съгласил да го приеме за езерото, защото на практика това беше една голяма локва, която непрестанно се нуждаеше от услугите на двама работници по почистването, които си вършеха работата при безбожно заплащане, за да се предотврати опасността смрадта му да достигне чак до рая. Той най-искрено ненавиждаше езерото. Често вечер, когато всичко бе притихнало и последните лъчи на залязващото слънце превръщаха повърхността му в разтопено злато, той стоеше загледан в него и се чудеше дали проклетият гьол можеше да бъде почистен веднъж завинаги. Ако седем чистачки със седем кофи изгребваха тинята в продължение на половин година, дали — питаше се тъжно той — ще могат да я изгребат? Малко вероятно — отговаряше си сам, — а пък и кой може да си позволи седем чистачки в наши дни?
Госпожа Клейборн продължаваше да се разпростира върху темата. Дори и да беше агент на брокерска къща за по-купко-продажба на недвижими имоти и се опитваше да продаде имението на нерешителен клиент, едва ли щеше да бъде по-ентусиазирана. Каза, че е чела много за тези стари английски къщи из провинцията в разни романи и други подобни, но все още не била стъпвала в такава. Някои нейни приятели в Лонг Айлънд и Нюпорт притежавали цели палати, но това не било същото — липсвала атмосферата на Стария свят.
— Нещо като вас, искам да кажа. Предполагам, че Мелингъм Хол е имал господари от фамилията Скроуп още по времето на Потопа.
Изразът, който употреби, се оказа доста неподходящ, защото напомни на Криспин за онази нощ, когато дъждът проникна през покрива, прибавяйки нови четиридесет и седем паунда, пет шилинга и девет пенса към сметката на работниците по ремонта, на които по онова време вече дължеше сто и петдесет паунда. Ръката му отново посегна към врата и тя го погледна въпросително.
— Защо правите това?