— Моля?
— Постоянно си разтривате врата.
— Мисля, че съм седял на течение. Доста болезнено е — призна той.
Цялото майчинско чувство у Бернадет Клейборн изплува на повърхността, като че ли някой бе натиснал съответното копче. Жените са грижовни ангели не само когато главата ви се пръска от болка. Със същата готовност реагират и при схванати вратове.
— Трябва незабавно да вземем мерки — каза тя. — Седнете и се наведете напред, все едно сте един от първите Скроуп и ще ви обезглавят на Тауър Хил (място на северния бряг на Темза, близо до лондонската кула, където са се извършвали екзекуции, бел. пр.).
Ако кажем, че последвалите минути донесоха приятни преживявания на притежателя на схванатия врат, това означава да подведем най-безотговорно широката публика. Всъщност, последваха минути на агонизираща болка, каквато Криспин не си спомняше някога да е изживявал. Чувстваше се попаднал в стоманената хватка на някое от изобретенията на Испанската инквизиция. Единствено убедеността, че главата му е здраво захваната за гръбначния стълб, му помагаше да се пребори с уплахата, че всеки момент може да изхвърчи в неизвестна посока. През цялото време не преставаше да проклина глупостта си да позволява такива издевателства над себе си.
Но както е казано (ако трябва да сме прецизни, от Джон Драйдън, 1631 –1700, бел. пр.), сладко е удоволствието след преживяна болка. Облекчението, което Криспин почувства веднага след като с магическото „Това трябва да е достатъчно“ мъчителят му разхлаби смъртната си схватка, беше много повече от справедлива компенсация за страданията му. Малко преди да се захване с манипулациите си, госпожа Клейборн го беше уверила, че ще даде един добър урок на стария му врат и заканата й се изпълни.
Той се изправи. Почувства се прекрасно. Погледна я с благодарност и благоговение и се зачуди сам на себе си как дори и за миг бе допуснал, че присъствието й в Мелингъм Хол ще бъде неподходящо. Напротив — точно от такъв тип жени Мелингъм Хол изпитваше дефицит в продължение на години.
— Просто не зная как да ви се отблагодаря — пламенно изрече той. — Болката напълно изчезна.
— Знаех си, че ще изчезне — тупна го тя по гърба. — Така лекувах покойния ми съпруг, когато имаше махмурлук, което между впрочем се случваше всеки божи ден и той казваше, че нищо не може да се сравни с моето масажиране. А сега, разкажете ми нещо повече за имението.
Криспин с удоволствие би изпълнил молбата й, но погледна часовника си и разбра, че няма време за губене. Разговорът с нея му беше приятен, но претенциите на влака, на който беше обещал да се качи, бяха приоритет.
— С най-голямо удоволствие — каза той, — но се страхувам, че трябва веднага да тръгвам, иначе ще си изпусна влака.
— Е, добре, тогава ще се видим утре в имението.
— Да, и се надявам, че ще ви бъде много приятно там.
— Обзалагам се. И като стана дума за облози, ако разполагате с минутка преди да тръгнете, бихте ли ме насочили към някой добър букмейкър. Имам сведения за един кон и не знам към кого да се обърна тук. Чували ли сте за някакво място, наречено Нюмаркет?
Криспин почувства носталгично бодване. Името извика спомени от младостта му. Може би в Нюмаркет беше профукал повече пари, отколкото където и да е другаде.
— Там ще има надбягвания след няколко дена, така че, ако знаете с кого да се свържа…
— Едно време имах сметка при Слингсби. Мисля…
— Не залагате ли вече?
— Никога. Отказах се завинаги.
— Мисля, че сте постъпили умно. Самата аз не залагам често, но един човек ми каза, че Братска любов ще спечели и то категорично.
— Братска любов?
— Така се казва. А вие? Има ли нещо преди Скроуп?
— Криспин.
— Мили боже! Е, и моето не е цвете за мирисане. Представяте ли си, кръстили са ме Бернадет! За щастие всички ми викат Барни. Искам и вие така да ме наричате.
— Разбира се.
— Представяте ли си някой да нарича някого Бернадет? Или пък Криспин? Или дори Уилоуби? А иначе Бил е много готин. С брат ми сме му на гости.
— И той така ми каза.
— Малко е въздебел, не мислите ли?
— Малко, може би.
— Покойният ми съпруг също.
— Нима?
— Не можеше да устоява на нишестето. Но не споменахте ли, че трябва да хващате влак?
Когато Уилоуби се върна от разговора с колегата си, очаквайки да види по-големия си брат, за момент се изненада от подмяната на персонажа в офиса.
— О, здрасти, Барни — каза той. — Откъде се появи?
— От безкрая, Бил. Току-що си поговорихме с Криспин. Какво име! Мисля, че ще му викам Крипс.
— Какво стана с него?
— Трябваше да хване някакъв влак.
— О да, разбира се, той ми каза. А тебе кой вятър те довя?