— В известен смисъл съм поет — каза Хоумър, произнасяйки трудно думите, защото все още беше под въздействието на разтапящия поглед. — Пиша стихове в свободното си време.
— Публикувате ли?
— Много рядко.
— Трябва да ги издадете в книга.
— Не мисля, че мога да се надявам на такова нещо.
— Глупости. Вие сте прекалено скромен. А сега трябва да ви попитам кой и къде?
— Моля?
— Име и адрес. Къде да изпратя книгата?
— Името ми е Хоумър Пайл, но…
— Ама разбира се, спомням си. Казахте, че заминавате от Лондон утре.
— Да, заминавам за Брюксел, за конференцията на П.Е.Н.
— Нима? Аз също.
Още веднъж Хоумър не можа да намери сили да проговори, а когато най-накрая успя, единствената дума, която промълви, беше „нима“.
— Значи ще се виждаме в близките дни. А за книгата — мога още сега да ви я дам, ако дойдете с мен до дома ми. На две крачки е, пък и много ще се радвам да ви запозная с майка ми. Името й може би ви е познато. Мадам Флора Феи.
Момиче, довело непознат мъж вкъщи, за да го запознае с майка си, за разлика от по-често срещания случай, когато куче носи кокал у дома, естествено при първия удобен момент пита за мнението на по-зрелия. Вера, след като изпрати Хоумър, се върна при Мадам Флора Феи, която седеше отпуснато във фотьойла си. Майката погледна дъщеря си с въпросителното „Е?“
— Същото смятах да питам и аз — каза Вера.
— Имаш предвид какво ми е мнението за господин Пайл? — попита Мадам.
— Точно така.
— Добре, ще ти кажа, кукличката ми.
Учудващо за жена, която през дългата си кариера бе предизвиквала повече нервни кризи сред режисьори, главни актьори и асистент-режисьори от която и да е друга известна актриса от нейните габарити и възраст, вокалната изява на Мадам Флора беше нежна като кадифе. Тя никога не се държеше като глезените императрици на бурни емоции, толкова модерни по времето на нямото кино, които беснееха и мучаха — Мадам постигаше своето съвсем фино. Един от драматурзите й в интервю от болничното заведение, където се възстановяваше от нервно изтощение, веднъж я бе описал като лешояд, който гука като гълъб.
— Зависи — продължи тя — какво у него искаш да оцениш. Ако имаш предвид как изглежда, съмнявам се, че някога ще спечели конкурс за красота, дори и да е някой от тези, дето ги провеждат на плажа. От друга страна, той е адвокат на американска компания, а един от първите уроци, които научаваме в живота е, че няма на земята адвокат на американска компания, който не къта до сърцето си няколко стодоларови банкноти и зиме, и лете. Дори си мисля, че когато повикат господин Пайл да действа от името на една компания в съда срещу друга компания, клиентите му сечувстват късметлии, ако накрая минат само с хонорара му и в добавка един скромен обяд на следващия ден. Сипи ми още една чаша чай, скъпа, и ми подай онези сладкишчета с розовата глазура.
— От тях се дебелее — отбеляза дъщеря й.
— Всичко хубаво в този живот, както някой мъдро е забелязал, е или неморално, или незаконно, или се дебелее от него. Да се върнем на твоя въпрос. Мисля, че знам защо ме попита. Не може да не си забелязала какво впечатление направи на този задокеански господин. Той не можеше да откъсне очи от теб, но това не ме учудва, защото ти си най-красивото момиче на света, агънцето ми. Сигурно сега си мислиш „Какво да правя нататък?“ и, естествено, идваш при мама за съвет. Щеше да ми бъде по-лесно, ако знаех какви са в действителност отношенията ви с оня риж изпаднал художник, за който си се сгодила. Доколкото разбирам, той очаква някакви пари в наследство, но засега те са под попечителство и неговият попечител не желае да му ги даде и ти много разумно не искаш да се омъжиш за него, докато не се намери изход от това задънено положение, ако това е изразът. Аз по-скоро бих го нарекла безизходно. Изпаднала си в положението на мениджър, чието шоу е пълен провал и си мисли „Дали да не зарежа всичко или да изчакам да видя дали няма да потръгнат нещата?“. Ако знаеше какво е добро за него, щеше да зареже всичко и аз те съветвам да направиш същото, детето ми.
— Нещата не стоят точно така, мамо. Джералд ще получи парите си още днес.
— Откъде знаеш?
— Казах му как да постъпи. Проучих как стоят правно нещата. Много дълго е за обяснение, но всичко се свежда до това дали попечителството може да се прекрати. И понеже може да се прекрати, господин Скроуп няма да има никакви аргументи да протака нещата. Днес Джералд е на обяд с него, така че сигурно вече всичко е уредено.