Очакваше признанието му да бъде възприето зле и не сгреши. Уилоуби настръхна заплашително. Без всякакво колебание беше отхвърлил възможността това да е някаква шега. Адвокатите на големите компании не злоупотребяват с алкохола, нито пък си позволяват безвкусни шеги след вечеря. Беше ясно, че гостът му имаше предвид точно това, което беше казал и в погледа, който отправи към него, имаше вледеняваща студенина.
— Искаш да кажеш, че сестра ти е крадец?
— Страхувам се, че това е горчивата истина. Точно преди да отплуваме насам, тя бе арестувана за кражба в един от най-големите универсални магазини и не можеше и да става дума за някаква грешка — джобовете й са били пълни с накити. За щастие, управителят на магазина се оказа познат от колежа и се съгласи да не предявява иск. Но постави условие Бернадет да напусне веднага Америка, а един приятел ме посъветва да я настаня на пансион в английска къща в провинцията, където ще бъде далеч от изкушенията.
Минутата, която отне тази въздълга тирада, даде възможност на Уилоуби да се възстанови от шока и да събере мислите си. Вече беше в състояние да сложи пръст в потока на разсъжденията на Хоумър.
— Разбирам колко неприятно трябва да е било за теб — каза той с обичайната си благост в гласа и без никаква следа от студенина, — но не мисля, че трябва толкова да се безпокоиш. Тя сигурно го е сторила на шега, да види просто дали ще мине номерът.
— В началото и аз си помислих това, но после размислих.
— В такъв случай може би й се е сторило нещо като минаване през митница с контрабандна стока. Във всеки случай, не искаш да кажеш, че жена като Барни, каквото ще да е направила в универсален магазин, ще злоупотреби с гостоприемството на приятел, като открадне нещо от къщата му, докато му е била на гости. Бих й се доверил дори при мен да бяха и брилянтите на короната.
— Значи няма да я заключиш?
— Разбира се, че няма. Това е все едно да я обидя.
— Тя не би узнала.
— Аз ще зная и няма да мога да се погледна в лицето, докато се бръсна — гордо изрече домакинът. — Ще трябва да си пусна брада. Хайде да оставим тази работа и да си лягаме. Трябва утре рано да съм в офиса. Заминавам на кратка почивка и трябва да изчистя куп неща преди да тръгна.
Хоумър си легна, но не успя да заспи. Беше полунощ, когато се мушна между чаршафите, но и в един часа беше все още буден и неспокоен.
Нещата не бяха различни в два часа.
В два и петнайсет вече беше взел решение. Стана, облече един халат, промъкна се в кабинета, взе миниатюрата от мястото й, постави я в средното чекмедже на бюрото и се върна обратно в леглото. Утре следобед, ако не успееше и по-рано, щеше да позвъни на Уилоуби и да му съобщи за промяната.
В два и четиридесет и седем той вече спеше.
ГЛАВА ШЕСТА
Джери също прекара неспокойна нощ. Доста от часовете, отредени за сладки сънища, бяха окупирани от тревожните му мисли.
Проблемът, който се надяваше да разреши, беше подобен на тези, които постоянно се появяват в рубриката „Съвети към нещастно влюбените“. Той бе свързан с набора от действия, налагащи се да предприеме един млад мъж, влюбен в момиче А, който най-неочаквано се влюбва в момиче В и чак тогава открива, че обект №2, а не №1 е именно момичето, създадено специално за него още откак свят светува от завеждащите „Съдбовни връзки“ органи.
Ако беше в Америка, щеше да се консултира със „Скъпа Аби“ или „Доктор Джойс Брадърс“. Но той се намираше в Лондон и не се сещаше за никой, на чиято проницателност би могъл да повери проблема си. Разбира се, съществуваше „леля Филис“ от седмичния вестник, на който много често сътрудничеше, но „леля Филис“ беше един дебел мъж над петдесет, пристрастен към светлата бира и с доста цинични възгледи за живота, което съвсем естествено възпираше Джери от споделяне на деликатната си дилема.
След обилната закуска той запали първата си пура за деня и с надиплено чело продължи да дълбае ситуацията. Не беше лесно.
Без съмнение, това не бе едно от най-приятните събития в живота на един млад човек, но наличието на един положителен факт дължеше главата му над водата. Беше обещал на Вера, че по време на обяда в „Савой“ ще зачекне с вуйчо си отново темата за парите, като този път бъде много твърд и решителен и ако не беше присъствието на Барни като допълнение в списъка с гостите, той най-вероятно щеше да го направи. И ако го беше направил, нямаше никакво съмнение какво би се случило. Вуйчо Бил беше в онова превъзбудено и приповдигнато настроение, което кара хората да подскачат с готовност при всяка възможност да направят услуга на ближния. Ако беше попитал за парите например, той щеше да извади от джоба чековата си книжка и химикала със сръчността на индийски фокусник, който изважда зайче от цилиндъра си и да премахне последната пречка пред брачния съюз между Джери и Вера, единствената дъщеря на покойния Чарлз Ъпшоу и неговата съпруга Мадам Флора Феи. Работата до такава степен висеше на косъм, че колкото и топло и приятно да беше утрото, щом си помисли за опасността, с която се бе разминал, лед скова тялото му от темето до домашните чехли и промени агрегатното състояние на кръвта му от течно в твърдо. За миг се почувства като дълбоко замразена херинга.