— П.Е.Н.? — младежът изглеждаше стъписан. — Вие сте писател?
— В свободното си време пиша стихове — скромно, но гордо призна Хоумър.
— Нима? Гръм и мълнии! Аз също.
— Действа ми разтоварващо.
— На мен също. Без поезията човек може да полудее сред тази безскрупулна конкуренция. Публикували ли сте? — заразпитва бързо младежът.
— В някои по-малки списания.
— И при мен е така. А и не плащат много.
— В никакъв случай.
— В кой жанр сте?
— Предимно лирика.
— Моите са главно протестни песни.
— Никога не съм писал протестни песни.
— Трябва да опитате някой път.
Атмосферата в кабинета на управителя беше коренно променена и то към по-добро. Хоумър, който до този момент гледаше на зализания младеж като на особено опасен за здравето екземпляр от по-младото поколение, в присъствието на който се чувстваш винаги дискомфортно, хвърли още един поглед на събеседника си и този път откри у него многобройни достойнства. От своя страна младежът, който в началото на разговора изпитваше натрапчива антипатия към Хоумър, защото беше набиващо се на очи богат — типичният капиталист, за който пишеше в протестните си песни — сега виждаше в него само един нещастник, който заслужава повече съжаление, отколкото порицание затова, че са арестували сестра му за кражба в магазин. Обстановката, така да се каже, започна да се зарежда с патоса на възтържествувалата любов.
— Вижте — каза излъсканият младеж. Не, стига толкова заобикалки и недомлъвки. Той се казваше Дуейн Стотълмейър, така че нека да си го наричаме Дуейн Стотълмейър. — Не ви ли мина през ума, че това пътуване не е толкова просто колкото си го представяте? Аз смятам, че си навличате големи неприятности.
— Не ви разбирам.
— Добре. Казахте, че заминавате за Брюксел.
— Да.
— И взимате дамата, имам предвид госпожа Клейборн, с вас.
— Именно.
— В Брюксел има много универсални магазини — мрачно отбеляза Дуейн.
Сродната поетична душа нямаше нужда да детайлизира опасенията си. Хоумър схвана всичко на мига и ченето му увисна в безсилие. Човек не е в състояние да предвиди всичко, ето защо този ужасяващ факт бе убегнал от ума му. Арестуването на крадци, също както и Изкуството, не признава граници. Ненавистта към крадците е еднаква навсякъде — както в Съединените щати, така и от другата страна на океана. Пред очите му изплува картината на сестра му Бернадет в компанията на белгийски детектив, който я държи за ръцете, а джобовете й са пълни с всякакви крадени неща и двамата се запътват към офиса на управителя, който не е стар приятел от колежа. Такава картинка би разтреперала и най-хладнокръвния брат. Хоумър погледна ужасен Дуейн Стотълмейър.
— Но какво да направя? — изпъшка жалостно той и Дуейн на часа се притече на помощ.
— Ще ви кажа какво бих направил аз на ваше място — каза той. — Няма да я взема в Брюксел.
— Но тогава…
— Ще я оставя в Англия. Не в Лондон, естествено. Това би било непреодолимо изкушение.
— Тогава къде?
— В някое провинциално имение, където приемат гости срещу заплащане. Може да отседне в пансион. Има такива под път и над път напоследък. Между другото, миналата седмица имаше обява в „Ню Йоркър“ за един такъв. Името му беше Мелингъм Хол. Запомнил съм го, защото един познат, който е бил там, ми го беше споменавал. Джери Уест, англичанин. Беше дошъл да участва в шампионата по голф за аматьори. Когато беше в Ню Йорк, посещаваше редовно моя клуб и често се виждахме. Каза ми, че ако посетя Англия, непременно трябва да отседна там. Някакъв негов роднина бил собственик, някой си Скроуп. Какво има? Говори ли ви нещо това име?
Лицето на Хоумър се озари, макар промяната да бе трудно забележима върху бледото му като на покойник лице.
— Този Скроуп, за когото говорите, е брат на Уилоуби Скроуп, лондонски адвокат, с когото съм работил заедно няколко пъти. Сега се сещам. Да, спомням си Уилоуби Скроуп да ми е споменавал за брат си Криспин и имението. Някаква историческа забележителност, ако не ме лъже паметта.
— И далече от всякакви универсални магазини?
— На голямо разстояние от Лондон — въодушевен продължи Хоумър. — В най-дълбоките дебри на провинцията.
— Като че ли точно това ви трябва.
— Не би могло да бъде по-добре. Уилоуби Скроуп ще се заеме с всички приготовления от мое име. Ще му телефонирам утре. Не зная как да ви се отблагодаря.
— Стотълмейър винаги на вашите услуги.
— Кой на моите услуги?
— Името ми е Стотълмейър.
— Много ми е приятно, господин Стотълмейър.
— На мен също — каза Дуейн.