Но неговият ангел-хранител се бе погрижил да осигури възпиращото конфиденциални разговори присъствие на Барни и Джери, естествено, изпитваше дълбока признателност за тази му проява. Дори му се прииска да го срещне някъде, да го потупа дружески по рамото и да му каже колко високо цени работата му. Напразни мечти, разбира се. Ангелите-хранители не се показват току-така пред подопечните си и много трудно можеш да ги намериш, когато ти трябват.
Е, дотук добре — помисли си по чудо оцелелият от брачните окови на Вера Ъпшоу, след като запали втората за деня пура. Като трезвомислещ младеж Джери дори не направи опит да се самозаблуди, че краят е някъде близо. Не. До хепиенда трябваше да се извърви още много неравен, осеян с препятствия и тръни път. Досега неговият ангел-хранител се беше представил задоволително, но все още му оставаше много работа и не биваше да стои със скръстени ръце, да лежи на лаврите си и да си казва, че няма проблеми. Не биваше да си позволява никакво отпускане преди окончателната победа. Трябваше да продължи неуморно да се труди, както никога досега, докато този нещастен годеж остане завинаги в миналото. Защото от какъвто и ъгъл да погледне човек на ситуацията и колкото и да не му се иска да съзерцава грозните телеса на голата истина, нямаше никакво отърване от факта, че все още е сгоден за Вера Ъпшоу и ако не се вземат навременни мерки от съответните инстанции, не след дълго щеше да се тътри под ръка към олтара, облечен в официален костюм с карирани панталони, по повод които тя непременно щеше да му съска критично в ухото, че не са достатъчно добре изгладени, а сватбените камбанки да изпълняват погребален марш.
Мислите му дълго време се занимаваха с надвисналата угроза, когато един случаен поглед към сутрешния вестник, който лежеше на масата до него, му напомни, че днес е сряда, а Животът е суров и ежедневно си иска своето. С неудоволствие, защото предпочиташе да отдаде цялото си внимание на душевните си терзания вместо да търчи насам-натам след насъщния, той стана, обръсна се, изкъпа се, сложи си риза, вратовръзка, костюм от фланелен плат и обувки. След края на хигиенната процедура Джери грабна папката си и изскочи навън.
Сряда е денят, когато карикатуристите накупчват онова, което са сътворили през седмицата, и го носят в списанията за преглед и присъда от художествените редактори. Цяла дузина, а може би и повече нервни художници се събират пред вратата на художествения редактор и чакат да бъдат извикани по име един след друг от една глава без тяло, която на определени интервали се показва през открехната врата и по правило пуши смрадлива пура. Това обстоятелство твърде много доближава атмосферата в приемната до тази пред зъболекарски кабинет.
Обикновено в такъв ден Джери трябваше да излъска добре пейките пред няколко редакторски кабинета преди да продаде нещо, защото художествените редактори, също както и кралица Виктория, не можеш лесно да развеселиш, но днес като че ли Съдбата, изпитваща съчувствие към трудностите, които хвърляха сянка над сърдечния му живот, много похвално бе решила да направи всичко възможно, за да разведри страдащата му душа. Чувствайки, че най-малкото може да разчита на един благосклонен прием, Джери бе решил да започне обиколката си от офиса на седмичника, който приемаше за публикуване най-много от нещата му; този, в който „леля Филис“ водеше рубриката „Съвети към нещастно влюбените“. По тази причина милосърдният обитател на редакторския стол влезе от раз в историята, откупувайки не само отделни карикатури и комикси, но и цялото съдържание на папката му, като изрази съжаление, че това е всичко, което Джери може да му предложи.
Случката беше уникална и надигна у Джери емоции, подобни на онези, които бяха завладели вуйчо Уилоуби, когато се сдоби с „Момичето в синьо“. Струваше му се, както се бе струвало и на Уилоуби, че триумф като този трябва да се отпразнува с обяд, който ще влезе в легендите и за него ще се пеят песни. Трябваше само да си избере подходящ ресторант и след кратък размисъл той реши, че това ще бъде грил-ресторанта в световно известния хотел „Бариболт“. Всяко друго, не толкова луксозно място, би убило търсения ефект, заключи той.