Влизайки в тази обител на тексаски милионери и индийски махараджи, само едно нещо не му достигаше да се чувства, както французите обичат да казват. Беше сам. Около него навсякъде седяха богати мъже и красиви жени и празнуваха ли празнуваха. Само той нямаше с кого да сподели своя повод. С колко по-голяма радост щеше да разтвори менюто, ако любимото момиче беше тук. И в този момент той я видя: тя беше тук и пиеше кафето си на една маса близо до вратата.
Дъхът му спря и погледът му се замъгли. Един тексаски милионер, който влезе след него в ресторанта, го изблъска, за да си направи път, но Джери не го усети. Той вибрираше неконтролируемо и зяпаше по същия начин, по който Хоумър Пайл бе зяпал Вера Ъпшоу, когато я видя за първи път, с тази разлика, че за Хоумър нямаше никакво съмнение от самото начало, че пред очите си има едно веществено тяло, докато Джери беше под впечатлението, че вижда нещо от сорта на миражите, плод на собственото му въображение, може би астрално тяло, което някак си е успяло да се пренесе от Борнмът до Уест Енд в Лондон. В този момент тя повдигна очи, усмихна се очарователно и сърдечно размаха лъжичката.
— Брей! — възкликна тя, докато той, отправяйки се като лунатик в нужната посока, се препъваше в разни махараджи. — Д. Г. Ф. Уест, ако не греша.
Джери се добра до нея и се строполи на първия попадналпред погледа му стол. Някой наблизо като че ли яростно блъскаше африкански тамтами, но след няколко секунди разследването показа, че това са само ударите на собственото му сърце.
— Това — каза той — е удивително. Мислех, че сте в Борнмът.
— Аз съм в Борнмът или ще бъда там още преди залез слънце — отвърна весело тя. — Прескочих дотук само за днес и то по работа.
— Значи не сте тук постоянно? — разочаровано попита той.
— Не, само минавам пътьом.
— Много жалко, много жалко — заклати глава Джери. — Е, нека да обядваме.
— Аз обядвах.
— Още веднъж.
— Не, благодаря, но нека това не ви притеснява.
— Малко неща биха ме притеснили точно сега — каза Джери. — Ако трябва да съм честен, дошъл съм тук да му поотпусна малко края. И за да предотвратя това „лакомо прасе“, което виждам как напира на устните ви, ще ви обясня, че днешният обяд е по-скоро едно отпразнуване. Не знам доколко разбирате от продажба на карикатури.
— Не много.
— Значи така, в сряда правиш една обиколка на списанията с папка под мишница и ако си късметлия, можеш да шитниш една карикатура след четири или пет неуспешни опита. Художествените редактори по принцип не са способни да оценят добрата работа на един художник.
— Като оня стар индиец, за който учихме в училище, дето изхвърлил бисер, по-скъп от цялото племе. Та така. Казахте, че сте късметлия, ако продадете и една карикатура след четири-пет несполучливи опита.
— Шест-седем понякога — призна Джери.
— Но днес?
— Точно така. Но днес продадох всичките си работи още на първото място, където отидох.
— Но това е чудесно!
— Изумително.
— Не е учудващо, че искате да го отпразнувате. Аз също се надявам да ме сполети подобен късмет.
— В какъв смисъл?
— По моята работа, заради която дойдох от Борнмът дотук. Какво, според вас означава, ако получите писмо от адвокат, в което пише, че ако го навестите, ще научите нещо във ваша полза?
— Би трябвало да означава пари.
— Надявам се да е така, защото под въздействието на тези топли думи аз се поотпуснах малко на обяд. Почувствах, че мога да си го позволя.
— В такъв случай, писмото е у вас.
— Получих го тази сутрин.
— Сигурно означава, че някой ви е оставил наследство — предположи Джери.
— Сигурно. Но умът ми не го побира кой може да е.
— Имате ли някой роднина, който е починал наскоро?
— Не знам за такъв. Нито пък за някой, който да има пари.
— Някоя стара училищна приятелка от Челтнъм? — предположи Джери. — Някое момиче, което е отбелязало благодарение на вас точен и навременен пас?
— Че защо пък ще й трябва да умира? Само на двайсет и няколко години!
— Разбирам какво искате да кажете. Пълна мистерия.
— Леля смята, че това е капан.
— Какъв капан?
— Бели робини. Примамват ме в тяхната бърлога, представяйки се за адвокати, упояват ме с хлороформ и след това ме отвличат в Южна Америка.