— Не, никога не работя в сряда.
— Завиждам ти. Аз си почивам в момента, но по правило матинето в сряда е проклятието на моя живот. Чувал ли си историята за оная актриса, която минавала покрай рибарския магазин и като видяла опулените насреща й рибешки очи, възкликнала: „Това ми напомня, че имам матине в сряда“. Но не ти звъня, за да ти разказвам весели истории. Задачата ми е от сериозно естество. Току-що изпратих Вера за Брюксел и тя ми заръча да изпълня една доста неприятна задача.
— О, много съжалявам.
— Страхувам се, че ще съжаляваш много повече, когато разбереш за какво става дума — каза Мадам Флора, продължавайки да гука като гълъбица напролет.
Мадам Флора беше жена, която държеше на думата си. Беше обещала на своето агънце, че ще се свърже с годеника й по телефона и ще му довери, че мечтите му за сватбен камбанен звън са напълно безпочвени и така и направи. Представлението беше толкова блестящо, че тя с пълно право можеше да претендира Джери да си плати такса на цената на един билет на първия ред.
— Зная, че ще разбереш, Джералд — приключи тя. — А, щях да забравя, Вера иска да ти предам, че за нея ти винаги ще останеш един много скъп приятел. Сбогом, Джералд, сбогом, сбогом.
Слушалката трепереше в ръката на Джери, докато я поставяше на мястото й. По време на разговора с Мадам Флора беше схванал, че нейното агънце го счита слаб и точно така се чувстваше в този момент, въпреки че „слаб“ е твърде слаба дума. „Безгръбначен“ е може би думата, която стилист като Гюстав Флобер (Гюстав Флобер, 1821–1880, френски писател; много негови събратя по перо като Д. Конрад, Х. Джеймс и Д. Джойс признават, че са повлияни от съвършения му стил, бел. пр.) би използвал, въпреки че, понеже е французин, навярно щеше да избере съответната френска дума.
Разбира се, това беше истинско облекчение, при все че това също бе слаба дума. Нима човек може да каже, че осъденият на смърт на ешафода, който съзира пратеник, галопиращ на запенен кон и носещ заповед за помилване, се чувства облекчен. Може би най-добрият начин да излезем от това затруднение с речниковия запас е да кажем, че чувствата на Джери в този момент много приличаха на тези на Криспин Скроуп, докато наблюдаваше как брат му Уилоуби пише чек за двеста и три паунда, шест шилинга и четири пенса.
Джери дълго време стоя онемял, мислите му бяха в пълен безпорядък и единственото чувство, което го изпълваше, бе едно безкрайно благоговение пред своя ангел — хранител, който и този път, по съвсем необясним начин, бе разсякъл Гордиевия възел на страданията на храненика си. След това у него се прокрадна мисълта, че не е достатъчно да се отдаваш на благодарности за добре свършената работа — за да постигне добри резултати, човек трябва да изпреварва събитията. Вече свободен да ухажва любимото момиче, Джери не биваше да губи и минута в приготовления. Щяха да вечерят заедно следващата събота, но щеше да бъде пълно безумство да се разтакава дотогава и да стои със скръстени ръце. В такива моменти всяка минута е скъпа. Кой знае дали много преди мечтаната събота някое мазно конте от Борнмът нямаше да й (авърти главата? Той никога не бе ходил в Борнмът, но беше сигурен, че там си имат мазни контета в изобилие. Трябваше незабавно да замине за Борнмът и да се постарае присъствието му да се почувства осезаемо.
Но най-неотложната му задача беше да научи името й — нещо, което за втори път бе пропуснал да направи. Един ухажор, който възнамерява да ухажва без да разполага с този толкова важен факт, не бива изобщо да се надява и на най-минимален успех.
За щастие всичко беше много просто. Тя беше отишла да се срещне с вуйчо му Бил, за да научи нещо в нейна полза, така че от него се искаше само да набере един телефонен номер.
— Вуйчо Бил? Аз съм Джери.
Реакцията на родственика му не можеше да се определи като много сърдечна. Той тъкмо се канеше да излиза за своята обичайна среща на игрището за голф и не му оставаше много време до влака.
— Типично в твой стил — грубо отговори той. — Ще ми се обадиш точно тогава, когато имам само пет минути, за да стигна до гарата.
— Заминаваш ли някъде? — полюбопитства Джери.
— Отивам на голф.
— Добре. Няма да ти отнема повече от минутка. Става въпрос за едно момиче. Ще я поканя на вечеря в събота.
— Вера няма ли нищо против?
— Не, всичко е наред. Вера развали годежа.
— Радвам се да го чуя. Тя е най-лошата партия за един мъж.
— А другото момиче е прекрасно.
— Тогава какъв е проблемът?
— Не знам как се казва.
— Не я ли попита?
— Не.
— И защо не?