— Ами, заприказвахме се за други неща и се отплеснах.
От другата страна на жицата се чу въздишка.
— Винаги съм се страхувал, че нещо такова ще се случи с теб, Джери, още откакто падна на главата си като бебе. Довиждане.
— Не, не, почакай, вуйчо Бил, не затваряй. Ти познаваш това момиче. Днес следобяд имаше среща с нея по повод едно писмо, което си й написал. Казал си й, че ако се свърже с теб, ще научи нещо от голяма полза за нея.
От последвалото изсумтяване в другия край на жицата Джери разбра, че най-после е възбудил интереса на вуйчо си.
— О, боже! Това ли е тя? Сега си спомням. Тя ми спомена нещо, че те познава. Казва се Хъникът. Джейн Хъникът. Тя е стюардеса.
— Знам.
— Но аз пък не знам дали задълго ще остане такава. Получи в наследство доста пари.
— И аз така си мислех.
— От някакъв старец на име Донахю, с който, изглежда, се е запознала по време на работата си. Онзи ден е починал. Не ми са известни всички подробности, но говорих по телефона с нюйоркските адвокати и те ми казаха, че нямал близки роднини, така че няма вероятност завещанието да бъде оспорвано. Всичко остава на Джейн. Пожелавам й късмет. Направи ми впечатление на много приятно момиче, което напълно заслужава да удари джакпота. Ще получи между един и два милиона долара. А сега довиждане, по дяволите. Трябва да бързам, иначе ще изпусна проклетия влак.
След тези думи Уилоуби, без да губи повече време, излезе натоварен с куфара си и стиковете за голф. В другия край на линията той остави един любящ племенник, втренчил невиждащ поглед пред себе си, а общият му вид напомняше някой, който подобно на жената на Лот (библ. Лот е племенник на Авраам. Господ спасил Лот и семейството му от унищожението, на което подложил Содом и Гомора, но изрично му заповядал по време на бягството никой да не се обръща назад. По пътя жената на Лот погледнала назад и се превърнала в стълб от сол, бел. пр.) се е превърнал без да подозира в стълб от сол.
Честно казано, Джери беше ужасен. За Джейн Хъникът тези пари, паднали й от небето, ако там се беше заселил старият господин Донахю, щяха да донесат щастие, защото дори и в тези години на обезценяване на парите, според него една сумичка между един и два милиона долара винаги е добре дошла. Затова пък нейното внезапно нахлуване в графата с най-високи данъчни ставки разби всичките му надежди и мечти.
Все някога у човек се поражда отвращение от живота. У Джери то се роди точно в този момент от мисълта, че се превръща в познатия персонаж от фарса — безпаричният ухажор, който се опитва да се ожени за богатата наследница. Без значение колко искрена може да е любовта на един мъж, ако той покаже склонност към ухажване на милионерки, целият свят ще му се смее, а всеки, на който целият свят се е присмивал, може да ви каже, че изживяването е едно от най-неприятните.
Засега оставяме Джери със скашкана и безформена маса в гърдите вместо душа и се обръщаме да надникнем какво става с Мейбъл, секретарката.
ГЛАВА СЕДМА
През по-голямата част от деня Мейбъл седеше зад бюрото си, не мислеше абсолютно за нищо и излизаше от своята кома само когато идваше някой посетител и беше необходимо да го попита за името; но към края на работния ден се случи така, че сякаш някой музеен уредник вдъхна на старата картина нов живот. Мисълта й се насочи към следобедния чай. Днес този момент съвпадна с циклоноподобното преминаване на Уилоуби през чакалнята и изчезването му във външния свят. Когато разветите поли на палтото му се скриха от погледа й, всичко отново утихна. Тя бе обзета от силен копнеж към една следобедна чаша чай.
Обикновено за тази цел изпращаше Пърси, момчето за всичко, но при отсъствието на своя работодател тя реши да използва чудесната възможност да замени обичайната картонена чаша с такава от истински порцелан. А в добавка щеше да се възползва от възможността да позяпа по витрините. Жена англичанка, би възкликнал всеки един от нас с разбиране.
Пърси, когато не търчеше по разни задачи, прекарваше времето си в една кабинка в дъното на коридора и четеше комикси. Повикваха го с един звънец, но този път Мейбъл влезе в офиса на Уилоуби, за да извърши въпросната процедура.
— Аз излизам, Пърси — каза му тя, когато той се появи на вратата. — Няма да се бавя много. Паркирай се на бюрото ми и отговаряй на телефонните обаждания. На всички, които търсят господин Скроуп, казвай, че е излязъл в кратък отпуск и ако желаят, могат да оставят съобщение. И не забравяй всеки път когато вдигаш телефона да казваш „Кантора Скроуп, Ашли и Пембертън“, а не „Ало“. Говорила съм ти затова и преди.
Тя се върна само след около двайсет минути. Беше в повишено настроение и готова за едно продължително бдение зад бюрото и без никакви мисли в главата. С удоволствие видя, че Пърси е на поста си. Усещаше се изпълнена с чай, козуначени кифлички и човешка доброта дори й се прииска да го погали по косата, но като видя какво количество брилянтин е излял на главата си, размисли.