И като капак на всичко дойде влизането на полицай Симс, понеже фамилното име на жокея, чиито родители го бяха кръстили Бил, беше Копър (англ. жаргон, полицай, бел. пр.).
„Наистина, — помисли си Криспин, — провеждането на конното надбягване се превръща в една чиста формалност. Много по-просто щеше да бъде, ако организаторите още сега ми изпратят чека по пощата“.
— Влизай, Симс, влизай — слънчево подвикна той. — По служба ли или по лична работа?
Служителят на реда не даде никакви външни признаци, че споделя превъзходното настроение на домакина. Напротив, физиономията му не можеше да бъде по-сериозна. Както винаги той имаше вид на набързо издялан от траен дървесен вид от човек, учил скулптура задочно и току-що взел третия си урок.
— Да, сър — отвърна той и гласът му беше рязък и официален. Човек би си помислил, че така иска да внуши на своя домакин, че това не е едно посещение по съседски. — Отнася се до вашия иконом, сър.
Доброто настроение на Криспин рязко спадна. Последните думи като че ли докоснаха оголен нерв. Само допреди миг той бе щастлив, щастлив, щастлив като Полиана (героиня от роман на Е. Портър, символ на непоправим оптимизъм, бел. пр.) и в следващия миг пенливото чувство на приповдигнатост рухна. Погледът му стана тревожен и плах.
— Икономът ли? — повтори той като ехо. — Какво е направил?
Ърнест Симс веднага доби препарирания вид, с който даваше показанията си в съда.
— На вниманието ми попадна информация, че организира хазартни игри в „Гъската и гъсока“, което, както знаете, е противозаконно. Когато го предупредих, че ако продължи с тази дейност, ще бъда принуден да предприема действия, той използва обръщения, съдържащи лична обида.
След като направи кратка пауза, за да даде възможност на аудиторията си да се разтрепера, служителят на законността продължи и на Криспин се стори, че е сменил темата, защото следващите му думи приеха формата на съобщение, че предният ден е бил рожденият ден на майка му.
— Тя живее в Хънстънтън в Норфък и аз винаги й изпращам телеграма за рождения ден — съобщи полицаят.
Криспин продължи да е в неведение. Никой не би възразил на чувствата, породили такъв акт на синовна обич, защото всеки знае, че най-добрият приятел на един полицай е неговата майка, но той не намираше подходящи думи, за да вмъкне нещо, освен може би, че това му прави чест. И остана безмълвен.
— Отидох в пощата и оставих велосипеда си подпрян отвън. Изпратих телеграмата и когато излязох навън…
Тук Ърнест Симс млъкна, като че ли нещо го беше стиснало за гърлото; като че ли обзелите го чувства надвиха самообладанието му от закалена стомана.
— И когато излязох навън — продължи той, успявайки да надмогне моментната слабост — там беше този иконом, който учеше малката Марлен Хибс да кара велосипед на моя велосипед.
Сега вече Криспин се почувства задължен да каже мнението си и само можем да съжаляваме, че критичната му забележка бе толкова неадекватна.
— Не е трябвало да прави това.
— Прав сте, че не е трябвало — съгласи се Ърнест Симс с острия тон на човек, чиито най-съкровени чувства са били накърнени, — същото му казах и аз. Казах му, че велосипедът е собственост на Короната и когато той използва тази собственост, за да преподава уроци по каране на велосипед, той умишлено обижда Нейно величество кралицата. Казах му, че ако го хвана да прави такива неща още веднъж, на момента ще го затворя, без да ми мигне окото.
— Това сигурно го е впечатлило — предположи тихо Криспин.
— Никак. Започна да говори как му е дошло до гуша от полицейски произвол. Нещо повече — вашият иконом отправи заплахи.
— Заплахи?
— Да, сър, заплахи. Каза, че ще си разчисти сметките с мен. Каза, че ще направи така, че да се проклинам, задето съм се родил.
— Това не ми харесва.
— На никой не би му харесало, особено когато в допълнение неполнолетната Марлен Хибс стои наблизо и се пръска от смях.
— Тц-тц-тц.
— Много точно казано, сър, тц-тц-тц. Да не споменавам намеците на малката за Гестапо и това, че ме нарече копой. Сигурно е чула думата в някой филм.
— Чудовищно — каза Криспин, — чудовищно. Но какво мога да направя аз?
— Уволнете го, сър — повиши глас властта. — Той е подривен елемент.
Това бе политика, която Криспин с удоволствие би следвал, но имаше причини, които не можеше да сподели със своя събеседник, възпиращи го от подобно действие. Той съчувстваше на Ърнест Симс с цялото си сърце, но беше с вързани ръце, в безизходица и безпомощност.