— Ще говоря с него — каза домакинът и още докато го казваше, усети колко нерешително прозвуча.
Полицаят явно бе останал със същото впечатление и това стана ясно от суровостта на тона му, когато си взимаше довиждане.
— Много добре, сър — беше всичко, което каза, но ако беше добавил „и мисля, че не е трябвало и да очаквам нещо повече от червей като вас“, едва ли щеше да изрази по-недвусмислено чувствата си.
След като отдели достатъчно време на госта си, Криспин излезе на алеята пред къщата и закрачи неспокойно назад-напред, замислен за скорошния разговор. Маневрата беше много рискована, защото навън той бе в сериозна опасност да бъде срещнат от някой от наемателите, например от полковник Нортьн-Смит, с неговото изобилие от забавни истории за живота в Далечния изток, или пък Р. В. Чизхоум, който обичаше да споделя мрачните си предчувствия за това какво ще се случи на всички нас, ако нещата продължават да се развиват по този начин. Но Криспин имаше нужда от чист въздух и, досущ като племенника си, мислеше по-добре, когато се движеше.
Криспин си блъскаше главата в отчаяни опити да разбере какво точно е имал предвид неговият служител, когато е намекнал на Ърнест Симс, че ще съжалява за това, че се е родил. Можеше да бъде това или онова, но какъвто и да беше скритият смисъл на думите му, беше ясно, че са свързани с някакво действие, което той със сигурност не би одобрил. Ако имаше нещо, на което един стопанин-пацифист гледа с подозрителност, това е възможността собственият му иконом да направи така, че полицаите да се проклинат за това, че са се родили.
Ето защо още щом Барни излезе от къщата, на мига усети, че нещо с нейния мил домакин не е наред и понеже си беше една добра душа-самарянка, тя започна да го разпитва.
— Нещо не е както трябва? — подхвана тя разчоплянето на загадката.
Криспин подскочи от изненада с пъргавината на зърно мексикански боб в нагорещен тиган, но когато осъзна чии са думите, веднага се успокои. Нямаше нищо против компанията на Барни, напротив — беше добре дошла. Още от първата им среща в офиса на Уилоуби той изпитваше към нея истинска привързаност. Дори си помисли, че няма да е лошо, ако й сподели страховете си. И когато тя повтори въпроса си, той не отвърна: „Не, не, нищо“, както би направил, ако го попиташе полковник Нортьн-Смит или пък Р. Б. Чизхоум. Кратко и ясно, както се казва, той отговори:
— Да, много съм разтревожен, госпожо Клейборн.
— Барни — поправи го новата му наемателка.
— Да, много съм разтревожен, Барни. Получи се много неприятна ситуация.
— Много лошо. Неприятните ситуации са много неприятно нещо, нали? Какво се е случило?
— Чипъндейл (Томас Чипъндейл, 1718–1789, английски майстор на мебели, работил в различни стилове. Творбите му се отличавали с изящество и здравина, бел. пр.).
— Кой?
— Икономът ми. Казва се Чипъндейл — поясни Криспин.
Някоя друга, по-малко деликатна жена, при такова встъпление със сигурност би изцвилила: „Да е правил наскоро хубави столове?“, но Барни разбираше, че сега не му е времето за шеги. Очевидното страдание на Криспин накара сърцето й м се свие от състрадание.
— И какво е направил този… Чипъндейл? — попита тя.
— Нищо особено — каза Криспин, — но това, което се кани да направи, е страшно. Общественото мнение в „Гъската и гъсо“ вече шушука в трепетно очакване какво ще се случи в близко бъдеще.
И Криспин разказа цялата история с полицая Симс, а Барни слушаше с вниманието на високоплатен психиатър от „Харли Стрийт“. Когато Криспин свърши разказа, тя се опита да го успокои.
— Не виждам за какво трябва да се тревожите. На този Чипъндейл сигурно устата му е по-голяма отколкото трябва, но според мен това са си празни приказки. Хайде да помислим какво може да направи? Колко полицаи има тук, в района?
— Само един.
— В такъв случай съм го виждала. Един такъв едър, сигурно е към сто кила, а Чипъндейл е дребосъкът, който, ако го затвориш в книжен чувал, няма да може да излезе. Още в първия рунд всичко ще е свършило.
— Но представете си, че Чипъндейл използва хитрост и му причини някаква скрита травма?
— Като например?
Криспин трябваше да признае, че в момента не може да уточни каква точно и Барни го посъветва да не позволява собственото му въображението да го кара да губи нужното в такива кризисни моменти самообладание.
— Мислите си за това, което се случва в криминалните романи — досети се тя. — Там злодеите пускат кобри в комините на полицая или сипват някаква неизвестна отрова в чашата му с бира. Но ако все пак това ви притеснява, защо просто не му покажете вратата? Няма нищо трудно в това да уволниш един иконом, нали?