ГЛАВА ВТОРА
Наскоро след като бяха положени основите на красивото приятелство между Хоумър Пайл и Дуейн Стотълмейър, приятелство, което щеше да намери материалното си изражение в размяна на коледни картички и най-новите им стихотворения, един приятен млад мъж с червеникава коса се появи в трети отдел на съда „Куинс Бенч“ на улица „Странд“ в Лондон. Това беше Джералд Годфрид Франсис Уест, за който бе споменал Дуейн и трябва да побързаме да поясним, че той не беше дошъл да застане на подсъдимата скамейка, за да отговаря на въпросите на обвинението. Беше призован да участва като съдебен заседател — нещо, което може да се случи и на най-добрите от нас — с перспективата да търка твърдата пейка и, както се казва на правен жаргон — старателно да анализира фактите и да вземе най-правилното решение.
Съдебните заседатели заеха местата си, служителят, чието задължение беше да поддържа недоволство у съда, направо надмина себе си; а Джери, заглеждайки се в момичето на края на същата редица, на която беше седнал, все повече се убеждаваше, че странното усещане за удар между очите от атомна бомба, което беше получил още първия път щом я видя, се дължи на любов от пръв поглед.
Понякога се случват такива работи. Любовта на А към В или ако повече ви харесва, на С към В често се нуждае от много месеци подклаждане преди да се разгори в буен огън, но може и да пламне изведнъж, да избухне като някой от онези бомбени атентати, предизвикващи безброй човешки жертви. Като че ли няма установено правило.
Тя беше момиче с открито красиво лице, което говореше за здравословен живот на открито. Джери си я представи застинала на кулата за скокове над плувния басейн, готова да се гмурне толкова грациозно, че дори няма да раздвижи гладката повърхност на водата. Представи си я на игрището за голф (спорт, към който самият той беше особено пристрастен) и как прецизният й удар отпраща топката на двеста метра. Помисли си също, въпреки че предположението можеше и да не е съвсем точно, че се занимава и с тенис.
Косата й беше светлокестенява, брадичката волева и закръглена. Беше седнала твърде далече, за да определи цвета на очите й, но инстинктивно усещаше, че бяха точно такива, каквито трябваше да бъдат.
„Каква ирония“ — помисли си той. Когато съдът го избра за съдебен заседател, беше изругал недоволно. По професия художник, специализирал се в карикатури и комикси, той обичаше, когато не играе голф, да се отдава на изкуството си, но в този момент Джери благославяше късмета си, че не е станал общински ковчежник, зъболекар, тъмничар или някой от братството на Светата Троица, понеже тези глезени чеда на системата по някаква неизвестна нему причина не можеха да бъдат съдебни заседатели. Само ако знаеше, че призовки получават и такива красиви момичета, колко различно щеше да приеме това неприятно обществено задължение.
Това, за което освен тях двамата бяха призовани в съда още десет мъже и жени, беше делото „Онапулос енд Онапулос“ срещу компанията за стъклени бутилки „Линкълншир енд Истърн каунтис“ — един от онези скучни спорове между фирми, в които адвокатите и на двете страни постоянно подават някакви документи на съдията и молят Негова светлост да благоволи да хвърли един поглед на пасажа, отбелязан с молив на дясната страница, при което Негова светлост неизменно поглежда към лявата страница. („Кой е този господин Джонс? В записките ми не пише нищо за него.“; „Ваша светлост чете погрешната страница. Ако Ваша светлост обърне внимание на дясната страница, вместо лявата страница…“; „Но защо да не погледна лявата страница?“; „Защото, Ваша светлост, там няма нищо, засягащо въпросния случай.“) Единственото нещо, поради което тези процедури не се струваха на Джери нетърпимо отегчителни, беше щастливото обстоятелство, че и съдията, и адвокатите на двете страни, както и част от присъстващите имаха изключително комични физиономии, макар титулуването на някои от фасадите с термина „физиономия“ бе твърде ласкателно за собствениците им и Джери запълваше времето си като ги скицираше в бележника си.
При кръстосания разпит на Емил Онапулос във връзка с устно споразумение, за което се твърдеше, че е сключено на четвърти ноември предходната година, Джери забеляза особен блясък в очите на своята възлюбена, като че ли отговорите на свидетеля й се сториха незадоволителни. На два пъти тя сви красивите си устнички и многозначително сбърчи финото си носле. Все едно си казваше, че ако свидетелят очаква съдебните заседатели да са на негова страна, трябва да се постарае доста повече.
Възхищението му към момичето видимо нарасна. У нея имаше всичко — умееше не само да играе добре голф, тенис, да плува, а се отличаваше и с остър ум, който можеше да претегля, да отсява и да вниква в показанията; беше момиче, чиято будна интелигентност му позволяваше да успява да следи за какво, по дяволите, изобщо говореха тези съмнителни непрокопсаници, нещо, което той самият отдавна беше изгубил надежда да разбере.