Колкото и да внимаваше да не го показва, защото вярваше в принципа, че младите трябва да се държат изкъсо, Уилоуби винаги се бе отнасял с възхищение към Джери. Това бе естественото възхищение на играч на голф с хендикап осемнайсет (хендикап в голфа е допълнителния брой удари, които се дават на по-нискоразрядните състезатели, за да могат да завършат срещата, бел. пр.) към такъв, който е с плюс две и играе в шампионата за аматьори. И ако майсторството със етика и топката не гарантира задължително умения и в други области, поне говори за хладнокръвие и възможност за концентрация в конкретната задача — две много важни качества за деликатната операция, която обмисляше.
Хора като Уилоуби бързо взимат решения. Едва мисълта за Джери го беше споходила и той беше вече на телефона.
— Ало, Джери?
— О, здравей, вуйчо Бил.
— Зает ли си?
— Не.
— Можеш ли да наминеш при мен?
— В офиса ли?
— Не, вкъщи.
— Добре.
— Побързай.
Не му се наложи да чака дълго. Джери живееше само на няколко улици от „Кингс Роуд“, само на един хвърлей от „Челси“, а в този момент имаше много голяма нужда да поговори с вуйчо си, защото искаше да се сложи край веднъж завинаги на тези глупости за попечителства и попечители. Щеше да поиска парите си и по този начин да стане ако не равен финансово на момичето, което обича, то поне да бъде един достоен ухажор, на когото никой няма да може да се присмива.
Вера Ъпшоу му беше казала как могат да се уредят нещата. Нищо по-просто от това. Отиваш при вуйчо си Бил и му казваш право куме в очи: „Вуйчо Бил, трябва да те уведомя, че прегледах обстойно всички документи и открих, че това попечителство може да се прекрати, така че хайде да се разберем като разумни хора, в противен случай ще отнеса нещата до съда“.
Не веднага, разбира се. Не можеш да влезеш ей така в дома на един човек и да започнеш да го тъпчеш с подковани ботуши, без дори да си казал едно „здравей“. Очевидно трябваше да се кажат някои въвеждащи към темата фрази, просто да тръгне разговорът — например как вуйчо Бил е един прекрасен роднина, с когото отношенията винаги са били най-сърдечни. Ето защо първите минути на срещата им бяха запълнени с въпроси за това как е минала кратката почивка на игрището за голф и едва когато с помощта на една маша и парченце брикет Уилоуби показваше как е замахнал на шестнайстата дупка, Джери реши да захване по-делови разговор.
— Онова попечителство, вуйчо Бил.
— А, да, затова исках да се видим — каза Уилоуби. — Прекратявам го. Ще получиш парите другата седмица.
Джери не залитна, но това беше само защото беше седнал на един удобен мек фотьойл. Чувстваше се по същия начин, както Криспин, след като Уилоуби му подписа чека за двеста и три паунда, шест шилинга и четири пенса без миг колебание; радост от щастливата развръзка и в същото време нещо като разочарование от това, че всички аргументи в своя полза, които беше репетирал внимателно, бяха станали безполезни. В случая на Криспин преобладаваше радостта и той я беше изразил с кратко и остро изсумтяване — сигурен белег на душевен екстаз. По същия начин изразяваше еуфорията си и когато вкарваше топката на игрището за голф от цели десет крачки. Джери беше изгубил дар-слово и докато се мъчеше да намери думи, с които да изкаже благодарността си, Уилоуби продължи:
— Сигурно се чудиш защо баща ти е наложил това попечителство? Защо не ти е оставил парите да ги наследиш направо? Сигурно те е озадачавало, нали?
Джери призна, че е така.
— Какво ти е известно за младините му?
— Чувал съм, че не е бил много състоятелен до трийсетгодишен.
— Това, което ни касае сега е какво е правил, когато е бил на двайсет и две. Оженил се за разпоредителка в кино, която често е посягала към чашката. Това е било преди да се ожени за майка ти.
— Искаш да кажеш, че е бил бигамен?
— Разбира се, че не — заклати глава Уилоуби. — След като сам си е направил живота изключително неприятен в продължение на две години, неговата благоверна се споминала от погълнатото количество. Това го направило предубеден към ранните бракове. Възприел мнението, че всички мъже до трийсетгодишна възраст са малоумни, склонни към впускане в брачно съжителство с първата уличница, която срещнат, а той не искаше такова нещо да се случи с теб. И така, баща ти оформи това попечителство, като ме назначи за попечител с правото да ти дам всичко, щом се убедя, че си готов за това. Затова аз пазих нужното мълчание до преди ден, виждайки, че не си готов, а си се засилил към олтара с неподходяща партия. Вера Ъпшоу може и да е подходяща за някой милионер, но не и за теб. На нея й трябва съпруг, който ще я отрупа с бижута и Ролс-Ройси. Може би при това условие тя би била добра съпруга, въпреки че аз не бих се обзаложил. Годежът наистина е развален, нали?