И докато развинтеното му въображение се задълбочаваше в подробности от семейния живот, изведнъж той осъзна, че пред него стои една непреодолима преграда — пред блаженството, което се очертаваше в бъдния му живот, стоеше една сериозна пречка, за която бе забравил да помисли — сети се, че е сгоден за друго момиче.
Но дори и да не се беше сетил, само минута по-късно паметта му щеше да бъде освежена, защото щом таксито бе погълнато от уличното движение, Джери чу нечий глас да го вика по име. Завъртайки се около оста си с неприятното чувство, че е получил неочакван юмрук в слънчевия сплит, той забеляза Вера Ъпшоу, на която само преди няколко седмици се беше врекъл във вечна вярност.
Тя идваше откъм площад „Трафалгар“ и много ценители на женската красота, които вървяха в обратната посока, рискуваха да получат трайно схващане на врата от заглеждане след нея. Но кой ли би могъл да ги порицае за това опасно поведение.
Всъщност те би трябвало да бъдат по-скоро похвалени, защото с неистови усилия на волята се удържаха да не подсвирнат с уста.
Има момичета, които са много хубави, има и момичета, които ги бива; има момичета, които не са лоши и момичета, у които има нещо; но изключително рядко се случва да срещнеш момиче, което е толкова приказно красиво, та чак спира дъха ти и устата ти остава отворена като крайбрежна пещера. В този ограничен кръг девойки категорично попадаше и Вера, единствена дъщеря на покойния Чарлз (добрият стар Чарли) Ъпшоу и съпругата му, актрисата Мадам Флора Феи.
Всички преимущества бяха на нейна страна. Баща й, преди целият да пъпчаса от прекомерно пиене на шампанско, беше един от най-красивите мъже в Лондон, а всеки, който не е равнодушен към театъра, беше изпитвал върху себе си неотразимото въздействие от красотата на майка й. Единствената хубава черта, която годеницата му не бе наследила от родителката си, бе кадифеният й глас. Гласът на Вера звучеше прекалено рязко.
Рязко прозвуча и сега, когато остави без отговор поздрава на Джери и попита:
— Коя беше тая?
А Джери, който през цялото време имаше смътното чувство, че е забравил да направи нещо, осъзна, че бе пропуснал да попита колежката си от съдебната зала за името й.
— Не знам името й — призна той. — Бяхме съдебни заседатели и се заговорихме за делото.
— О — Вера изгуби интерес. — Това най-хубавият ти костюм ли е? — продължи тя, променяйки темата. Винаги беше критично настроена към външния му вид, защото и Джери, що се отнася до гардероба, както повечето хора на изкуството, предпочиташе удобството пред блясъка. Очевидно Вера си бе поставила за цел да го превърне, както един трубадур от началото на века се беше изразил, „в пример за подражание на елегантността на Запад“. — Мислех си, че ще подбереш нещо по-прилично, като за „Савой“. Но нищо. Кога е обядът ти?
— В един и трийсет.
— Тогава имаме време да си поговорим. Кой ще бъде там? — продължи да разпитва като фатмак новобранец годеницата му.
— Само ние двамцата.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
— Никой друг освен вуйчо Бил и аз.
— В такъв случай той ще иска да обсъдите попечителството.
— Съмнявам се. Предполагам, че ще говори през цялото време за голф.
— Не трябва да му позволяваш. Това е големият ти шанс. Трябва да измъкнеш от него тия пари. Отдавна трябваше да си го направил.
Тя говореше със заповеднически тон и Джери мислено я оприличи на средновековна принцеса, която дава нарежданията си на слуга в кухнята или на паж от антуража си. Неочаквано за себе си усети чувство на неприязън. И преди да срещне истинската любов на своя живот той бе започнал да изпитва известни съмнения относно това дали идеята да обвърже навеки съдбата си с тази на Вера Ъпшоу не е малко необмислена. В началото всичко изглеждаше прекрасно, но лека-полека нещата между тях започнаха да понакуцват.
Мъдро ли ще бъде — запита се той — да сложиш подписа си до този на човек, у когото властността, която често върви ръка за ръка с изключителната красота, е в толкова изобилно количество? Тези блестящи очи, макар наистина да бяха като два бистри извора, можеха да хвърлят залпове от ядни искри, когато притежателката им беше недоволна от нещо, а това караше човек да се чувства изключително неловко. Напоследък се оказа, че у Джери има много неща, които будеха негодуванието й, особено явното му нежелание да тормози попечителя си за онези проклети пари.
Но като примерен годеник той успя да озапти раздразнението си и опита да заговори с обичайната си приветливост.
— Проблемът с вуйчо се състои в това, че той постоянно обръща всичко на майтап. Нищо не можеш да измъкнеш от него — опитваш се да го задържиш на въпроса, а той или ще каже някой виц, или ще започне да говори за колекцията си. Трудно е да го притиснеш.