Пурпурният цвят отново започна да залива бузите на Уилоуби.
— Триста!
— Една хубава кръгла сума.
Уилоуби стана на крака. Дишаше тежко. Той постави тежката си ръка на рамото на Чипъндейл.
— Ела тук — каза той и го заведе до прозореца. — Виждаш ли онова езеро?
Чипъндейл призна, че вижда езерото.
— Тогава отивай там и скачай в него — каза Уилоуби. — И още нещо. Преди да го направиш, непременно завържи един хубав голям камък на отблъскващия си врат.
След като даде тези полезни съвети, Уилоуби се отправи към вратата, но въпреки че очевидно бързаше да се отърве от присъствието на Чипъндейл, той се поспря, за да каже нещо на Джери.
— Утре ще ти дам чек — каза той и излезе.
Чипъндейл, въпреки че беше в шок, както би се случило с повечето хора, на които са им казали да се хвърлят в езерото, успя бързо да анализира ситуацията. Беше човек, който винаги можеше да събере две и две.
— Май отворих много голяма уста — със съжаление каза той. — Трябваше да се придържам към уговорката.
— Не, не е това — помъчи се да го успокои Джери. — Няма никакво значение колко щеше да поискаш. Просто не е същата миниатюра.
— Как така не е същата миниатюра? На мен ми се вижда точно такава.
Джери би предпочел да не се задълбочава в подробности, защото Джейн беше казала, че ще се върне вечерта и той искаше да я посрещне, но му се стори невежливо да остави бившия си съюзник в неведение. Дори когато с едно партньорство е приключено, партньорите имат някои задължения един към друг.
— Ето какво се е случило — каза той.
И разказа накратко историята. Когато свърши, Чипъндейл изруга „По дяволите!“ без да уточнява кой точно трябва да ходи в тази посока.
— Значи искаш да кажеш, че целият ми труд и мъки са били напразни?
— Страхувам се, че да.
— И няма да плати?
— Не.
Чипъндейл си сипа уиски със сода и се замисли. Когато заговори, в гласа му още се усещаше едно огромно несподелено съжаление.
— Трябваше да си осигуря писмен договор.
— Да.
— Въпреки че мога да го подведа за устно споразумение. Дали мога да го съдя?
— Излишно харчене на пари, не мислиш ли?
— Може би си прав. Какво искаше да каже с това за моя противен врат?
— Беше много ядосан. Говореше каквото му падне.
— Все тая. Няма да се учудя, ако е целял обида. Ще се консултирам с адвоката си. Само че чух някой да споменава, че той също е адвокат.
— Така е.
— Тогава няма смисъл. Те се поддържат един друг. Ще трябва да зарежа тази работа. Знаеш ли какво — каза Чипъндейл без следа от мъка в гласа; слънчевата му същност бе изплувала на повърхността. — Не мога да се сдържа да не се разсмея, когато си помисля как всички ние се бъхтахме, за да се сдобием с проклетата миниатюра, а тя през цялото време е била не тази, която трябва. Смешно, нали?
Ако някой беше казал на Джери, че ще дойде време, когато ще има високо мнение за Чипъндейл и ще му е много симпатичен, щеше да отхвърли идеята като твърде абстрактна и незаслужаваща внимание; но сега, като чу тези смели думи, сърцето му се изпълни с нещо като обич към този човек. Щом Чипъндейл не можеше да се сдържи да се посмее, когато съдбата го е лишила от голяма сума пари, това показваше благородство на характера, което заслужава уважение.
— Приемаш го много мъжествено — каза той с възхищение. — Не бих казал, че аз щях да бъда толкова весел, ако вуйчо Бил не ми беше дал парите.
— За това ли говореше, когато ти каза, че ще ти даде чек?
— Да.
— Много ли?
— Доста много.
Сега беше ред на Чипъндейл да се възхити.
— Този твой вуйчо не ми прилича на човек, който лесно се разделя с парите си. Хипнотизира ли го?
Джери се засмя.
— Не се разделя с нищо. Баща ми ми остави една сума под попечителство и попечителят е вуйчо Бил. Не можех да ги имам без негово съгласие. И сега той се съгласи.
— И всичките са твои?
— Да.
— Тогава да го разбирам ли така, че отиваме в кръчмата и ти поръчваш пиенето?
Идеята беше привлекателна, но Джери поклати глава.
— С удоволствие, но имам много важна среща. Виж какво ще ти предложа — давам ти пет кинта и ти отиваш сам и се справяш с пиенето като за двама.
— Пет кинта!
— Исках да кажа десет. Става ли?
Чипъндейл отхвърли всякакви съмнения. Отговори, че става и още как. В стегната, но страстна реч, той описа Джери като един от най-благородните мъже, които природата е създала.