— А, приятелчетата на Чипъндейл. Но… ти ми каза, че брат ти Бил е дал парите да им платиш.
Не беше лесно на Криспин да признае за безразсъдната си постъпка.
— Загубих сто от тях на конните надбягвания — изблея жално той.
— А аз си мислех, че никога не участваш в залагания — строго вирна брадичката си Барни.
— Не бях го правил от много години, но нали знаеш как е като ти дадат точна информация.
— Аз ти дадох за Братска любов, но ти се отказа — продължи да упорства тя.
— Не се отказах — Криспин бе готов да се разплаче. Барни го погледна изумена.
— Чакай да се изясним — каза тя. — Чувствам главата си като пчелен кошер. Искаш да кажеш, че ти си размислил и си приел съвета ми?
— Да.
— И си заложил сто на Братска любов?
— Да, при Слингсби. Все още имам сметка там.
— Ами тогава за какво, по дяволите, е това вайкане и сълзи? Спечелил си над хиляда и двеста паунда.
Криспин почувства как кошерът, за който беше споменала Барни, бързо-бързо се настани в неговата собствена глава и сега тя цялата кънтеше от жуженето на пчелите. Не беше сигурен, че разбира какво означават думите й.
— Братска любов стартира при залог едно към осем.
— Но… но… ти ми каза, че е финиширал втори.
— Това е самата истина. Не четеш ли вестници?
— Не.
— А трябва. Братска любов финишира втори, половин дължина след Мускат Отонел, но е имало възражения. Нещо за бутане, бодване и не знам още какво. Комисия проверила обстойно случая, убедила се, че Мускат е нарушил наистина правилата, направили забележка на жокея друг път да внимава и дали победата на Братска любов. Ще получиш чека си от Слингсби утре или вдругиден най-късно. Какво ти стана?
Криспин не беше точно припаднал, но по всичко личеше, че нещата вървят натам и това бе причината за внезапната загриженост на Барни. Човекът хъркаше, все едно му бе заседнала рибена кост в гърлото по време на закуска. Затова тя го сграбчи както може да сграбчва само жена XXL и го замъкна до една грубо скована пейка близо до алеята. Там тя приложи солидна доза от личното си универсално лекарство срещу всички човешки болки и започна здраво да масажира врата му. Направи го прецизно и внимателно както първия път, поне тя така си мислеше, а Криспин отново преживя усещането, че е хванат в мощно менгеме. Затова той бързо се изправи и каза, че всичко вече е наред.
Барни поклати глава и не се съгласи с твърдението му.
— Мислиш, че е така — каза тя, — но никога няма да си наред, докато не си намериш съпруга, която да се грижи за теб и да внимава да не попаднеш в беда. Говорих ти вече за това оня ден, ако си спомняш. Ще се съгласиш с мен, че ако някъде наблизо има проблем, със сигурност и ти си там.
Беше невъзможно да отрича — още от младенческа възраст Криспин и бедите бяха неразделни спътници.
— Така че, имаш нужда от съпруга — завърши строго тя.
— Наистина.
— Опитай с мен — предложи Барни.
Особеният блясък, озарявал Барни преди пристигането на Криспин, бе засилил значително интензитета си при неговото заминаване. По неин съвет той беше отишъл в кабинета си, за да напише чек за ремонтните работници, а тя бе останала на дървената пейка, припомняйки си всяка подробност от събитията след завръщането й от потока.
Седнала така, тя имаше много добра видимост към външната врата, през която в този момент влезе брат й Хоумър, придружаван от едно момиче. Това би трябвало да е госпожица Вера Ъгапоу, която Криспин й беше казал, че очаква, реши тя. Влаковете от Лондон спираха на половин миля и Хоумър най-вероятно бе отишъл да я посрещне.
Интересът й към случая мигновено се повиши. Щом Хоумър си е мръднал задника и е отишъл да посреща момичета, които пристигат с влакове, това трябваше да означава нещо. Тя винаги бе гледала на него като на последния мъж, който ще тръгне по срещи с момичета. Погледът, който успя да хвърли на Вера, когато двамата минаха покрай нея, беше един преценяващ поглед и това, което видя, я убеди в значимостта на отклонението на Хоумър от нормалното. Това не беше просто момиче, а една такава неземна красавица, че човек започваше да примигва начесто, когато я зърнеше; беше от онези момичета, които карат силните мъже да задържат дъха си и нервно да поправят вратовръзките си; момиче след което арабски шейхове се втурват като прегладнели тюлени след рибен пасаж. Накратко, реши Барни веднага, тя беше последният тип момиче, с което неориентираният й брат би трябвало да се забърква.
Когато Хоумър ги запозна, тя успя да отговори с обичайната си сърдечност, но се чувстваше много неловко. Барни нямаше никакви илюзии относно физическата привлекателност на брат си, а във Вера тя прозря — и то съвсем точно — момиче, което кроеше планове да се омъжи за него заради парите му.