— Отговорете на въпроса ми!
— Моля, отговорете на въпроса му, Симс.
— Около пет и половина — пресипнало отговори полицаят.
Чипъндейл щеше да удари по бюрото отново, но си беше наранил ръката лошо още първия път. Ограничи се само с един унищожителен поглед.
— В пет и половина аз бях в библиотеката на разговор с господин Скроуп и неговия племенник господин Уест. Мога да призова господин Уест да потвърди истинността на думите ми. Но няма да е необходимо. Господин Скроуп може също да свидетелства за това. Това е цялата истина, нали, господин Скроуп?
— Точно така — каза Криспин. — В пет и половина, Симс, Чипъндейл беше с мен и племенника ми в библиотеката.
Полицай Симс явно остана объркан, но английската полиция не се дава така лесно.
— Може да е било по-рано от пет и трийсет — предположи той.
Чипъндейл повтори упражнението с унищожителния поглед.
— Колко по-рано?
— Четвърт час, може би.
— Значи престъплението може да е било извършено около пет и петнайсет?
— Някъде там.
— В пет и петнайсет — каза Криспин — Чипъндейл беше вече в библиотеката.
Това беше показание срещу което и най-хладнокръвните не можеха да възразят. Полицай Симс каза „Хо!“, стана от стола и тръгна към вратата.
— Сега вече — каза Чипъндейл, — знаеш значението на думите „невинен като младенец“ и мисля, че няма да е зле да приемеш съвета ми, братле, и да не отправяш безпочвени обвинения, за които нямаш никакви доказателства. Или поне малко. В противен случай ще си докараш по-голяма беля. Аз може да се срещна с адвоката си, а може и да не го направя, но ако не го направя, това ще бъде само заради доброто ми сърце. Как може даже и да ти хрумне, че аз ще те бутна в потока? Ако питаш мен, било е някое от момчетата от църковния хор. Не мислите ли така, господин Скроуп?
Криспин каза, че това е една правдоподобна теория.
— Ако седнеш на брега на поток в близост до местност, натъпкана с момчета от църковния хор, по мое мнение, сам си го просиш. Поне на един ще му хрумне интересна идея. И няма да го чуеш как се е промъкнал зад теб, защото ще внимава нито една съчка да не пукне под стъпките му, като оня Чингачгук, за който си говорихме миналия ден, господин Скроуп. Така че, ако бях на твое място, щях да се поразтършувам…
Чипъндейл не довърши изречението, защото вратата се беше затворила след полицая. Той се обърна към Криспин.
— Като че ли си разчистихме сметките с това тъпо ченге, нали, приятелю? Можеш да го наречеш славна победа, както в стихотворението. Чел ли си някога това стихотворение? Учил съм го в неделното училище. Едно дете намира череп и го носи на дядо си и той му разказва за една битка, която са водили по тези места, някъде в Белгия трябва да е било. Забравил съм повечето, но си спомням, че завършваше така: „Такива неща, разбираш, има ги във всяка славна победа“.
— А едно от нещата, които ще има в тази славна победа, — каза със задоволство Криспин, — е, че се виждаме за последен път, Чипъндейл.
— Не те разбирам, старче.
— Изпратих чек на твоите шефове за всичко, което им дължа.
— Изплатил си се?
— Да.
— Никога не съм си представял, че ще успееш — призна Чипъндейл. — Какво си направил? Да не си обрал банка?
— Спечелих хиляда и двеста паунда на конните надбягвания.
Чипъндейл не успя да каже нищо, защото в този момент влязоха Барни, Хоумър и Вера.
Барни започна разговора.
— Здравей, Крипс. Зает ли си?
— Не, мадам — информира я Чипъндейл с характерната си услужливост. — Полицията си замина.
— Полиция? Да не би къщата да е била нападната?
— Ха-ха! Не, мадам, беше по личен въпрос. Някой бутнал полицай Симс в потока.
— Удивлявате ме. Поне е имал късмет, че денят беше хубав. Това е госпожица Ъпшоу, Крипс — представи я Барни.
— Приятно ми е да се запознаем, госпожице — каза Чипъндейл. — Е, ако няма нищо друго, господин Скроуп, аз ще тръгвам. Господин Уест…
— Господин Уест? — каза Вера.
— Моят племенник Джералд — каза Криспин. — Познавате ли го?
— Много добре. Тук ли е отседнал?
— Да.
— Колко хубаво.
— Приятен младеж е този Джери Уест — каза Барни и Чипъндейл побърза да се присъедини към всеобщото мнение. — Най-щедрият човек, когото познавам — каза той. — Съвсем наскоро ми даде една значителна сума да пия за негово здраве.
— И защо го е направил?
— Изобилие, мадам, богатство. Празник на духа. Получил е наследство. Нещо, свързано с отменяне на попечителство, под което са били парите му. Не съм сигурен за подробностите, но очевидният факт е, че сега той е богаташ. Пожелайте му късмет. Такова хубаво и свестно момче си го заслужава.