Выбрать главу

Той остави Барни с оцъклен поглед и увиснала брадичка. В този вид я завари Криспин при влизането си. След годежа си и победата на Братска любов със сто към осем, той чувстваше, че всичко върви от добре към по-добре, но видът на жената, която обичаше и която явно бе на ръба на някакъв срив, моментално понижи настроението му с няколко градуса и той изблея загрижено.

— Здравей! Ама нещо лошо ли се е случило, скъпичко? Приличаш на подплашена риба. Е, отива ти, разбира се. Отваря те някак. Обаче имам чувството, че нещо се е случило. Какво има, ангел мой?

— Преживях шок.

— Много лошо. Но беше неизбежно. Не може да блъскаш полицаи в потоците без да има, както се изразяват, постефект. Ще мине. Трябва ти само едно питие.

Барни се разтрепера цялата.

— Не споменавай тая дума пред мен! Хоумър отиде в „Гъската и гъсока“, за да се натряска.

— Така ли? Кой е Хоумър?

— Брат ми.

— О, да, разбира се. Сетих се за кого говориш. Беше тук преди малко, нали? Един с очила с рогови рамки и мишка в стаята. Защо иска да се натряска?

— За да събере кураж да поиска ръката на Вера Ъпшоу.

Сега Криспин разбра. И в двата случая, когато трябваше да разваля годежа си, трябваше да се подсили по същия начин, за да може да се изразява разбираемо.

— Е, няма нищо — утешително каза той, успокоен, че лошото не е толкова лошо и любимата му скоро ще преодолее ненужната възбуда. — Няма нищо опасно в това да се тонизира малко, нали?

— Разбира се, че има. Тя е една коварна Далила (Далила, жена на Самсон, е символ на женска хитрост и коварство спрямо доверчивите мъже. Тя успяла да изтръгне от него тайната на огромната му сила: че косата му не бива да се подстригва; издала тази тайна на филистимците, те остригали къдриците му, извадили му очите и го оковали във вериги, бел. пр.).

— Защо говориш така? Тя е може би едно много добро момиче.

— Не е. Тя е вампир. Забелязах го веднага щом я видях. Тя прави всичко заради парите му. Нарочно го е последвала тук, за да го вкара в капана си.

— Е, може и да си права, но дори и така да е, не пропускаш ли нещо?

— Какво имаш предвид?

— Тя непременно ще му откаже. За нищо на света не бих искал да кажа нещо обидно за който и да е от братята ти, но нека да погледнем истината в очите… Хоумър… странно име. Чудя се защо са го кръстили така. Факт е, че родителите понякога ги хващат лудите пред купела с водата за кръщенето. Чипъндейл ми разказа за един тип, името му било Чингачгук. Ами виж и мене — Криспин, никак не ми харесва, но съм кръстен още Ланселот и Гауейн, защото майка ми много обичала поезията на Тенисън. Но за какво говорех? А, да. Исках да кажа, че Хоумър, колкото и да е паралия и да знае безброй забавни истории за мишки и т.н., не може да се каже, че е шедьовър. Не би го нарекла отговора на моминските молитви, нали?

— Но печели сто и петдесет хиляди долара на година. Няма никакъв шанс да му откаже.

Криспин разбра притесненията й и схвана цялата сериозност на ситуацията. Той помисли малко и бе осенен от идея.

— Знаеш ли какво си мисля, че трябва да направиш?

— Какво?

— Иди в „Гъската и гъсока“ и поговори с него.

— О, Крипс, какво щях да правя без теб! — плесна с ръце Барни.

— Винаги е удоволствие да ти помогна. Да дойда ли с теб?

— Не, благодаря ти. Това, което имам да кажа на Хоумър, е само между нас двамата.

Едно от предимствата, които една сестра има, когато спори с брат си е, че не е длъжна да бъде тактична. Ако пожелае да му каже, че е идиот и трябва да си прегледа главата, може да го направи и дори да стигне по-далече, като добави, че е много жалко, че никой досега не си е помислял да го удуши с възглавницата, още докато е бил малък. Барни направи и двете неща почти веднага щом прекрачи прага на „Гъската и гъсока“ и Хоумър, който сръбваше уиски й каза, че не разбира за какво му говори.

Повече от трийсет години бяха минали от онзи случай, когато в общата им детска стая Барни бе започнала един диспут с брат си, като го удряше по главата с любимата си кукла, но с удоволствие би го направила и сега, стига да имаше кукла под ръка. Мисълта й за миг се спря на един тежък пепелник, който стоеше на масата, но мъдростта надделя и тя се ограничи само с думи.

— Много добре разбираш за какво говоря. Говоря за теб и тази твоя златотърсачка Вера.