Не е лесно за човек, който пие уиски и вече е налял в мензурата солидно количество, да демонстрира достойнство, но опитът на Хоумър не беше съвсем неуспешен.
— Ще те помоля да не говориш така за госпожица Ъпшоу — каза той, видимо гневен. — Държиш се просто абсурдно. Тя е неспособна на низост за пари. Тя е рядко чиста душа, която живее в един друг, духовен свят. Човек може да го почувства от всеки ред, който е написала. Прочети нейните „Нарцисови дни“… Прочети „Утрото започва в седем“.
Барни отправи една анатема, в която бяха споменати и двете произведения и добави, че не би ги прочела и за всичкото злато на света.
— Наистина духовен — продължаваше Хоумър твърдоглаво, като изпитваше известна трудност при произнасянето. — Ефирен. Фин. Благороден. Светъл. Божествен. Можеш да го наречеш вълшебен.
— Добре, да приемем, че тя е добър автор, но това не е достатъчно. Половината от мошениците в Ню Йорк пишат като ангели. О, защо — вече доста по-емоционално продължи Барни, — ние двамата сме такива кръгли глупаци? Това е нещо като семейно проклятие. Като че ли беше вчера, когато ме предупреждаваше да не се омъжвам за Уоли Клейборн, а аз не те послушах. Не се запитах защо мъж като Уоли, красив и любимец на всички, ще иска да се ожени за момиче, чийто единствен чар бяха парите й. А истината е само една — влюбих се в него и не можех да мисля. Колко по-разумен и прозорлив беше ти тогава, а ето те сега тук, оплетен от един женски Уоли Клейборн. Значи пак старият случай със змиите и зайците.
— Моля?
— Изглежда е природен закон всеки заек да се отдели от себеподобните и да попадне под хипнозата на някоя змия. Ти си заек, аз бях заек. Аз бях хипнотизирана от Уоли, на който, признавам, нищо не му липсваше, дори и моралният кодекс на уличен котарак, а сега ти позволяваш на тази Вера Ъпшоу да те хипнотизира. Разбира се, че ще се омъжи за теб, ако й предложиш, но ти какво ще получиш? Мислиш ли, че ще можеш да я задържиш по-дълго отколкото аз успях да задържа Уоли? Събуди се, братко, тази твоя „нежна душа“ ще бъде вън на улицата с поредния си флирт преди още да е смляла сватбената торта.
Хоумър стана. Хълцането някак разваляше гордата му осанка. От съседната зала запяха песен и шумът заглуши встъпителните му слова, така че му се наложи да ги повтори.
— Повече няма да слушам това — строго каза той.
— Това е твое право — каза Барни.
Като честен боец тя знаеше кога е изгубила битката.
— Връщам се в къщата.
— Така подпийнал? Готов да пъхнеш празната си глава в устата на змията? Добре, но аз няма да дойда с теб. Отивам в другата зала при момчетата. Песните им звучат обещаващо.
Хоумър се отправи към Мелингъм Хол. Братската любов към сестра му беше паднала под морското равнище. Ушите му горяха и очите му блестяха ядно зад очилата от възмущение заради отвратителните неща, които трябваше да изслуша. Никога в живота си не беше чувал такива противни глупости от устата на някой, който винаги бе имал за здравомислеща личност. Предполагаше, че сестрите винаги ревнуват братята си от обектите на тяхната любов, но да обвиняваш жена като Вера Ъпшоу с такива долни инсинуации беше безпардонно. Дори една сестра, поглеждайки в тези ясни честни очи, би трябвало да е открила чистата и непорочна душа зад тях. И всички тези глупости за улицата и за флиртове… Дрън-дрън.
Думите на Барни не бяха успели дори да одраскат дълбоката му любов. Повече от всякога той копнееше да се срещне с Вера Ъпшоу и да излее сърцето си пред нея и още в следващия миг шансът направи това възможно. Беше стигнал до вратата и се канеше да я отвори, когато я видя. Тя беше в страстна прегръдка с един рижав младеж, в когото разпозна племенника на своя домакин Джералд Уест и докато зяпаше като треснат, изгубил и ума, и дума, тя го целуна. И като казвам целуна, използвам думата в най-точното й значение. Това беше такава целувка, каквато преди Холивуд да наложи девиза „Всичко е възможно“, никога нямаше да бъде допусната до белия екран. Цензорите във Филаделфия щяха да настояват голяма част от сцената да бъде изрязана, защото това не беше целувка, а истинска вендуза. Как не му паднаха зъбите на този рижавия, Хоумър така и не разбра. Но не това беше важното! Хоумър се отдръпна. Имаше странното чувство, че някой е излял върху него кофа ледена вода.
Много мъже в аналогично положение, мислейки си до този момент, че любовта им ще бъде вечна и изведнъж стават свидетели на това как тя гръмва като спукан балон, често споделят убеждението, че са били предупредени свише и ще направят добре, ако преразгледат плановете си за женитба. Хоумър беше един от тях. Все едно изведнъж се бе излекувал от силна треска. Миг по-рано, целият изтъкан от любовна страст, той отново бе станал старият хладнокръвен и пресметлив адвокат. Влюбеният Хоумър беше изчезнал без следа — неговото място бе заел Хоумър Пайл от фирмата „Пайл, Уизбийч и Холистьр“, адвокат, когото в последните петнайсет години никой не бе успял да изпързаля.