Единственото нещо, което помрачаваше настроението му, беше мисълта, че сестра му Бернадет беше в правото си да му каже „Нали ти казах!“, но това бяха подробности.
Колко време стоя там, разсъждавайки върху новата ситуация и той не би могъл да ни каже, но мислите му бяха заети все още с това, когато забеляза една скъпа кола да излиза на алеята с Уилоуби на задната седалка. Той изскочи пред нея и размаха ръце.
— Хей, Скроуп, само минутка, Скроуп. Искам да поговорим, Скроуп.
— Да? — каза Уилоуби кисело. Все още не беше простил на Хоумър за историята с „Момичето в синьо“. Последното нещо, което му се искаше, беше да прекъсне пътуването си, за да си побъбри с човек, способен да сложи неговата любима миниатюра в средното чекмедже на нечие бюро.
Хоумър приближи колата и се хвана здраво за дръжката на вратата, като че ли с цел да я задържи, в случай, че реши да потегли.
— В Лондон ли отиваш, Скроуп?
— Да.
— Ще ме закараш ли?
— Защо не? — каза Уилоуби, все още кисело. — Защо искаш да ходиш в Лондон?
Ако искаше, Хоумър можеше да каже, че е получил телеграма от Америка, която го задължава веднага да замине за столицата, но реши, че истината би имала повече тежест между двама светски мъже.
— Тук има една жена, която желая да отбягвам — каза той. И да искаше, Хоумър не би могъл да състави по-добро изречение, с което да спечели симпатиите на Уилоуби. Заклетият ерген никога не отказваше помощта си на мъже, желаещи да избягват жени. Самият той го бе правил в продължение на години и дори считаше, че това е здравата основа на един щастлив живот.
— Скачай тогава бързо — каза той и Хоумър скочи. — Разкажи ми всичко, приятелю.
И Хоумър му разказа всичко.
— Ако бях на твое място — каза Уилоуби, когато разказът завърши, — щях да взема първия самолет за Ню Йорк. Зарежи багажа, по-късно ще го изпратят — каза Уилоуби и Хоумър каза, че и той е възнамерявал да направи същото.
Джери крачеше нервно пред входната врата. Беше напрегнат, но все пак доволен, че е изяснил отношенията си с Вера Ъпшоу. Не беше лесно да я отблъсне от себе си и да й обясни, без да бъде твърде рязък, че чувствата му са насочени към друго момиче и че молбата й всичко да си остане пак както преди не може да се поставя на обсъждане дори и за момент, но все пак успя. Мисълта за Джейн го бе въоръжила с красноречие и дори без да й каже, че би предпочел да гори в пъкъла, отколкото да се ожени за нея, той бе успял да се изясни.
Тя не остана доволна, но при тези обстоятелства беше естествено да очаква недоволство. Всъщност малко недоволство не би навредило никому. Важното беше, че тя си тръгна и той отново беше сам, свободен и необезпокояван да си мисли за Джейн.
Джери толкова дълбоко бе потънал в мислите си, че когато точно зад гърба му изсвири клаксон и го накара да подскочи на метър, той съобрази, че Джейн се е върнала от пътуването си до Лондон. Лицето й сияеше зад волана на колата, която изобилието „Скроуп, Ашби и Пембертън“ й беше осигурило и той си помисли, както много пъти преди, че у нея има нещо, което правеше всички други момичета, които познаваше, да изглеждат като портрети, които силно се нуждаят от реставрация. Джери приближи до прозореца и си пъхна главата вътре.
Разговорът започна като между случайни минувачи.
— Здравей — каза той.
— Здрасти — отвърна тя.
— Значи, върна се.
— Да, върнах се.
— Пътуването как беше?
— Страхотно.
— Уморена ли си?
— Ни най-малко.
— Срещна ли се с адвоката?
— Да. Казва се Стоугьнбулър.
— Е, слава богу, че той, а не аз.
Последва кратка пауза и след това Джейн продължи.
— Какво дали ще?
Когато Джери я помоли да поясни въпроса си, тя се съгласи.
— Когато тръгвах, говорихме си за това-онова и ти попита „Джейн, ще се…“ и преди да продължиш, се появи Чипъндейл и сега цялата изгарям от любопитство и те питам дали „ще“ какво?
— Дали ще се омъжиш за мен? Дали ще бъдеш моя съпруга!
— А, това ли било? Иска ли питане?
— Мислех, че е по-добре да попитам. Съгласна ли си, Джейн?
— Разбира се. Дори нямам търпение. Значи сега от теб се иска да влезеш в колата и да ме целунеш. Не мислиш ли?
— Точно това смятах да направя.
— Но ми се иска да не го правиш с това лице, цялото в червило.