— С доктор Пивърейл или сам?
— Обикновено с него. Той ходеше по-често от мен.
— Бяхте ли там по време на пиратското нападение през миналата година? — попита с усмивка Лъки.
— Не — отвърна с усмивка и Кук, — но старецът беше. Чували сме няколко пъти тази история. Много го беше ядосала. На практика той никога не боледува, но този път напълно излязъл от строя. Пропуснал всичко.
— Е, значи така са протекли нещата… А сега мисля, че ще е по-добре да преминем към най-важната работа. Не бих желал да безпокоя доктор Пивърейл. Както казвате, той е стар човек. Вие сте вторият по старшинство и сте доста по-млад… — усмихна се Лъки.
— Да, разбира се. С какво мога да ви бъда полезен?
— Става дума за мините. Предполагам, че някъде в купола се намират архиви, карти, диаграми, които да ни подскажат разположението на главните шахти и т.н. Очевидно не можем да бродим напосоки.
— Сигурен съм, че има — съгласи се Кух.
— А вие можете да ги вземете и евентуално да ги разгледате с нас, нали?
— Да, разбира се.
— Предполагам, че добре познавате мините, доктор Кук, и се надявам, че са в добро състояние. Искам да кажа, че няма опасност от срутване или нещо подобно, нали?
— О, не. Сигурен съм, че такава опасност е изключена. Куполът е построен точно над някоя от шахтите и ние трябваше да проверим състоянието им, когато започна изграждането на обсерваторията. Шахтите са добре укрепени и напълно безопасни, особено в условията на меркурианската гравитация.
— Защо мините са били закрити, щом са в такова добро състояние? — попита Бигман.
— С право ме питате — отвърна Кук и лека усмивка наруши меланхоличното изражение на лицето му. — Кое обяснение искате: истинското или интересното.
— И двете — отвърна Бигман.
Кук им предложи да запушат, но получи отказ. После запали една цигара, след като я почука разсеяно върху опакото на ръката си.
— Историята е следната — започна той. — Меркурий е с твърде висока плътност и имаше надежда, че е богат източник на тежки метали като олово, сребро, живак и платина. И така беше. Не както очаквахме, но достатъчно богат. За беда добиването им беше скъпо. Поддържането на мините тук и извозването на рудите за обработване до Земята или дори до Луната повишаваше твърде много цената им. Колкото до интересното обяснение, това е съвсем друга работа. Преди петдесет години, когато бе сложено началото на обсерваторията, мините бяха все още действуващи, въпреки закриването на някои от шахтите. Първите астрономи са слушали разказите на миньорите и ги предавали на новодошлите. Те са част от меркурианската легенда.
— Какво се казва в разказите? — попита Бигман.
— Изглежда, че в шахтите са умирали миньори.
— Марсиански пясъци! — извика сприхаво Бигмаи. — Те умират навсякъде. Да не мислите, че някой живее вечно?
— Тези миньори са умирали от замръзване.
— Така ли?
— Замръзването е било мистериозно, защото в онези дни шахтите са били добре отоплени и енергийните източници на скафандрите са действували. Разказите непрекъснато са били украсявани, така че накрая миньорите са искали да влизат само в главните шахти и то на групи, а страничните шахти са игнорирали напълно. Затова мините са били закрити.
— Ще донесете ли плановете на мините? — попита Лъки.
— Веднага. И ще подменя този топлоизолиращ скафандър.
Започнаха да се стягат като за важна експедиция. Донесоха и изпробваха един нов топлоизолиращ скафандър, но се отказаха от него. Всъщност им трябваше само обикновен скафандър, предназначен за Тъмната страна.
Разучиха донесените планове. Лъки и Кук екипираха възможния път за изследване, следвайки главните шахти.
Лъки остави Бигман да се погрижи за опаковането на допълнителните рациони с хомогенизирана храна и с вода (които можеха да поглъщат без да снемат скафандъра), да се увери, че акумулаторите са заредени и налягането в кислородните бутилки е нормално и да провери производителността на системата за изхвърляне на отпадъците и тази на овлажнителя.
Самият Лъки предприе кратко пътуване до техния кораб „Светкавичния Стар“. Пътуването извърши по повърхността, носейки една полева раница, чието съдържание запази в тайна от Бигман. Той се върна без нея, но с два малки извити предмета наподобяващи токи от дебел колан с матово стоманеносиво покритие и гладък като стъкло червен правоъгълник в средата.
— Какво е това? — попита Бигман.
— Микроергометър — отвърна Лъки. — Опитен образец. Знаеш ли, подобен е на ергометрите на патрулен кораб, само дето неговите са закрепени за пода.
— Какво могат да откриват тези уреди?