— Тогава ти търсиш предател, а Лъки?
— Търся саботьора. Той може да е сириусиански агент или да действува по собствени мотиви. Надявам се, че отговорът е на Огряваната от Слънцето страна и че моята димна завеса относно нашествие от мините няма да даде възможност на виновника да се скрие или да ми подготви неприятно посрещане.
— Какво очакваш?
— Ще знам, когато го открия.
— Добре — каза Бигман. — Измами ме, Лъки. Да вървим.
— Почакай! — извика искрено смутен Лъки. — Казах, че аз отивам. Има само един топлоизолиращ скафандър. Ти ще останеш тук.
За пръв път употребеното от Лъки местоимение достигна съзнанието на Бигман. Той бе казвал все „аз“ н нито веднъж „ние“.
— Лъки! — извика той, разкъсван между обидата и слисването. — Защо трябва да остана?
— Защото искам хората в купола да са сигурни, че сме тук. Ти ще задържиш картата и ще следваш пътя, за който говорихме или подобен на него. Ще докладваш на Кук всеки час. Казвай му къде се намираш и какво виждаш. Казвай му истината. Не трябва да ги мамиш в нищо друго, освен че съм с теб.
— А какво ще стане, ако поискат да говорят с теб? — попита Бигман, след като помисли малко.
— Кажи им, че съм зает. Извикай, че май си видял сириусианец или че трябва да прекъснеш. Измисли нещо, за да продължават да мислят, че съм с теб. Разбираш ли?
— Марсиански пясъци! Значи ще отидеш на Огряваната от Слънцето страна и ще запазиш цялото забавление за себе си, а аз ще се скитам в тъмното и ще си правя играчки по радиото.
— Кураж, Бигман. Може би в мините наистина има нещо. Аз не винаги съм прав.
— Обзалагам се, че този път си прав. Тук, долу, няма нищо.
— Тук е Смъртта от измръзване, за която говори Кук — не можа да не се пошегува Лъки. — Можеш да я изследваш.
— О, млъкни! — извика Бигман, неразбрал шегата. Последва кратка пауза. После ръката на Лъки легна върху рамото на приятеля му.
— Наистина, това не е смешно, Бигман, и аз съжалявам. Но не се отчайвай. Съвсем скоро отново ще бъдем заедно. Знаеш го.
— Добре — съгласи се Бигман и бутна ръката на Лъки встрани. — Не ме утешавай. Ще направя каквото казваш. Само че вероятно ще получиш слънчев удар, когато не съм там да те държа под око.
— Ще се опитам да бъда внимателен — засмя се Лъки.
Той се обърна и тръгна по тунел 7а, но не бе направил и две крачки, когато Бигман го повика.
— Лъки!
Лъки спря.
— Какво?
— Слушай — прокашля се Бигман, — не поемай неразумни рискове, чу ли? Искам да кажа, че няма да съм наоколо, за да те предпазя от неприятност.
— В този момент ми приличаш на чичо Хектор — каза Лъки. — Може би ще последваш някои от собствените си съвети, а?
И така, както винаги, те изразиха истинската си взаимна привързаност. Лъки му махна с ръка и остана за момент проблясващ в светлината на Бигмановия скафандър. После се обърна и се отдалечи.
Бигман продължи да наблюдава как фигурата на Лъки постепенно се топи в заобикалящите го сенки, докато свърна в един завои на тунела и се изгуби от погледа му. Сега тишината и самотата му се сториха двойно по-големи. Някой друг би се почувствувал загубен и смазан, откривайки че е сам. Но това бе Джон Бигман Джонс, затова стисна зъби и продължи с уверена крачка по главния тунел.
Петнадесет минути по-късно Бигман осъществи първата връзка с купола. Чувствуваше се нещастен. Как можа да повярва, че Лъки сериозно очаква приключение в мините? Защо му бе наредил да се свързва по радиото с купола? За да могат сириусианците да прехващат и следят съобщенията ли?
Насочените радиовълни бяха, разбира се, непроницаеми, но съобщенията не бяха шифровани. Никой радиолъч обаче не е толкова непроницаем, че да не може да се проникне в него.
Бигман се зачуди защо Кук се бе съгласил на едно такова споразумение, но почти веднага се досети, че той също не вярва в сириусианците. Само Бигман бе повярвал. Голям умник!
Свърза се с Кук и използува уговорения сигнал, съобщаващ, че не се вижда неприятел.
— Не виждате ли неприятел? — прогърмя веднага в отговор гласът на Кук.
— Марсиански пясъци, да! Лъки е двадесет фута пред мен, но няма никакви признаци за подобно нещо. Слушайте, когато следващия път ви звънна уговорения сигнал, че не се вижда неприятел, считайте, че съм ви го казал.
— Нека говоря с Лъки Стар.
— За какво? — попита небрежно Бигман. — Ще ви го дам следващия път.
— Добре — съгласи се след известно колебание Кук.
Няма да има следващ път, каза си Бигман. Той щеше само да изпраща сигнал, че не вижда неприятел и толкова… Но колко ли дълго ще броди в мрака преди да чуе Лъки? Час? Два? Шест? Ами ако изминат шест часа без вест? Колко дълго трябваше да остане? Колко дълго можеше да остане?