В машинната зала имаше чудовищно големи генератори и масивни съоръжения, но също така и обширно празно пространство, подходящо за събирания на персонала. Това бе най-старата част от купола. В първите дни, преди да бъде пробита в меркурианската почва дори една единствена шахта, инженерите на най-ранните конструкции бяха спали върху походни легла на това място между генераторите. При случай то все още се използуваше за прожекции на триизмерни филми.
Сега служеше за ринг, а Кук заедно с половин дузина техници стоеше на една от страничните линии.
— Това ли са всички? — попита Бигман.
— Майндс и хората му са на Огряваната от Слънцето страна. Десет души са в мините да търсят твоите въжета, а по-голямата част от останалите са при своите уреди — отвърна Кук, а после, изпълнен с опасения, погледна към Ъртейл и попита: — Сигурен ли сте, че знаете какво правите, Бигман?
Ъртейл се беше съблякъл до кръста и разтягаше мускулите си със задоволство на атлет. Гърдите и рамената му бяха окосмени.
Бигман погледна с безразличие към Ъртейл.
— Нагласихте ли гравитацията? — попита той.
— Ще я изключим при подаване на сигнала за започване. Погрижил съм се останалата част от купола да не бъде засегната. Ъртейл съгласи ли се?
— Разбира се — усмихна се Бигман. — Всичко е наред, приятел.
— Надявам се — отвърна пламенно Кук.
— Кога ще почваме? — извика Ъртейл и после, оглеждайки малката група зрители, попита: — Иска ли някой да заложи на маймуната?
Един от техниците погледна Бигман и загрижено се ухили. Бигман, също съблечен до кръста, изглеждаше изненадващо окосмен, но разликата в ръста придаваше на срещата нелеп вид.
— Без облози — каза техникът.
— Аз съм готов — обади се Ъртейл.
Кук облиза побледнелите си устни и превключи главния включвател. Тонът на приглушеното бръмчене на генераторите се промени.
Бигман се залюля от внезапната загуба на тегло. Залюляха се и всички останали. Ъртейл се препъна, но бързо възстанови равновесието си и тръгна предпазливо напред към средата на празното пространство. Той не си направи труда да повдигне ръце и остана да чака в напълно отпусната поза.
— Започни с нещо, буболечко — каза той.
13. РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ЕДИН ДУЕЛ
Бигман напредваше с леки движения на краката, които се превръщаха в бавни грациозни крачки. Изглеждаше сякаш беше на пружини.
В известен смисъл бе така. Гравитацията върху меркурианската повърхност е почти равна на тази върху марсианската, а Бигман беше напълно привикнал към нея. Студените му сиви очи наблюдаваха зорко и отбелязваха всяко полюляване на тялото на Ъртейл и всяко трепване на мускулите му.
Малките грешки в преценките, дори само при запазване на равновесието, бяха неизбежни в гравитация, към която човек не е привикнал.
Бигман заподскача внезапно от крак на крак и насам-натам в едно неравномерно движение, което приличаше на забавен танц и беше напълно объркващо.
— Какво е това? — попита, загубил търпение, Ъртейл. — Марсиански валс ли, що ли?
— Един от видовете — отвърна Бигман.
Ръката му се стрелна и юмрукът срещна брадата на Ъртейл. Едрият мъж залитна.
— Браво, момче! — ахна публиката.
Бигман стоеше с ръце на кръста и чакаше Ъртейл да възстанови равновесието си.
Той стори това за пет секунди. Едно червено петно имаше сега отстрани на брадата му и две още по-червени от гняв на двете бузи.
Той замахна мощно с полуотворената длан на дясната си ръка, сякаш да премахне завинаги жилещото насекомо пред себе си.
Ударът обаче не срещна нищо и повлече Ъртейл след себе си. Бигман се беше навел, оставяйки частица от инча между себе си и ръката на Ъртейл със сигурната преценка на една съвършена координация на тялото. Усилието на Ъртейл да спре своя неточен удар го обърна е гръб към Бигман.
Дребосъкът леко го ритна по задника. Оттласкването му позволи лесно да отскочи назад върху другия крак, а Ъртейл падна бавно с нелепи движения по лице.
Сред наблюдаващите ги избухна смях.
— Промених си намерението, Ъртейл. Обзалагам се — извика някой.
Ъртейл с нищо не показа, че го е чул. Той отново бе с лице към Бигман, а от ъгъла на устата му капчица полутечна слюнка се стичаше надолу по брадата.
— Увеличете гравитацията! — извика дрезгаво той. — Увеличете я до нормалната!
— Какво има, дебеланко? — подигра го Бигман. — Ни ти ли е достатъчно предимството от четиридесет фунта?