— Подхлъзнах се. Случайно. Във всеки случай, аз спечелих. В борбата бе включена сделка. С лъжите си той можеше да навреди много на Научния съвет, но ако спечелех аз, щеше да ни се махне от главата.
— Можеше ли да разчиташ на неговата дума?
— Ами… — започна смутено Бигман.
— Както каза, ти си спасил живота му — продължи Лъки. — Той сигурно е знаел това, но то все пак не го е убедило да изостави целта си. Мислиш ли, че е вероятно да го стори в резултат на един бой с юмруци?
— Ами… — каза отново Бигман.
— Особено ако загуби и бъде вбесен от унижението, че са го били пред публика… Слушай какво ще ти кажа, Бигман. Ти просто си искал да го набиеш, загдето ти се е присмивал. Приказките за сделка са били само извинение, което да ти даде възможност да го натупаш. Прав ли съм?
— О, Лъки! Марсиански пясъци…
— Не съм ли прав?
— Аз исках да направя сделка.
— Но преди всичко си искал да се биеш. Виж сега каква бъркотия стана.
— Съжалявам — сведе очи Бигман.
— О, Велика галактико, Бигман — размекна се веднага Лъки. — Не ти се сърдя. Всъщност се сърдя на себе си. Подцених робота и почти се оставих да бъда убит, защото не мислех. Видях, че е повреден, но изобщо не свързах това с ефекта от горещината върху позитронния му мозък, докато не стана твърде късно… Е, миналото е урок за бъдещето, но иначе нека забравим това. Въпросът е, какво да правим при създалото се положение с Ъртейл.
— Във всеки случай ние се отървахме от него — каза Бигман и настроението му отново се повиши.
— Да — съгласи се Лъки, — но какво ще кажеш за сенатора Свенсон?
— Хм.
— Как да обясним случилото се? Научният съвет е подложен на разследване, а в резултат на един двубой, подбуден от близък до Съвета човек, който е почти негов член, агентът умира. Не звучи добре.
— Беше нещастен случай. Псевдогравитационното поле…
— Това няма да ни помогне. Ще трябва да поговоря с Пивърейл и…
Бигман се изчерви и каза бързо:
— Той е старчок. Не обърна никакво внимание на случилото се.
Лъки се надигна на лакът.
— Не обърна никакво внимание ли? — попита той. — Какво искаш да кажеш?
— Точно така — отвърна енергично Бигман. — Дойде, когато Ъртейл вече лежеше неподвижно на пода и изобщо не реагира. Попита само дали е мъртъв и това беше всичко.
— Всичко ли?
— Да. После попита къде си и каза, че Майндс се е обаждал. Съобщил, че те е убил някакъв робот.
— Това ли е всичко? — попита отново Лъки и хвърли на Бигман бърз изпитателен поглед.
— Да — отвърна неловко Бигман.
— Какво се случи оттогава насам? Хайде, Бигман. Ти не искаш да говоря с Пивърейл. Защо?
Бигман погледна встрани.
— Хайде, Бигман, кажи.
— Ами, ще бъда съден или нещо такова.
— Съден!
— Пивърейл каза, че това е убийство и новината ще стигне до Земята. Каза още, че ще бъдем привлечени под отговорност.
— Добре. Кога е процесът?
— О, Лъки, не трябваше да ти казвам. Доктор Гардома предупреди, че не трябва да се вълнуваш.
— Не ме третирай като квачка пиленцата си, Бигман. Кога е процесът?
— Утре в два часа след обяд по стандартното време на Системата. Но няма за какво да се безпокоиш, Лъки.
— Повикай доктор Гардома — каза Лъки.
— Защо?
— Направи каквото ти казвам.
Бигман излезе и след малко се върна с доктор Гардома.
— Нали ще мога да стана от леглото утре в два часа след обяд?
Д-р Гардома се поколеба.
— Бих предпочел да лежите по-дълго — каза той.
— Не ме е грижа какво предпочитате. Нали няма да е опасно за живота ми?
— Няма да е опасно дори да станете веднага, мистър Стар — отвърна обидено д-р Гардома, — но не е препоръчително.
— Добре, тогава кажете на доктор Пивърейл, че ще присъствувам на процеса срещу Бигман. Предполагам, че знаете за него, нали?
— Да.
— Всички знаят с изключение на мен. Така ли е?
— Вие не бяхте в състояние…
— Кажете на доктор Пивърейл, че ще присъствувам на процеса. Да не започва без мен,
— Ще му кажа — отвърна д-р Гардома. — А сега ще е по-добре да поспите. Бигман, елате с мен.
— Само една секунда — възпротиви се Бигман и бързо пристъпи към леглото на Лъки. — Слушай, Лъки, не се тревожи. Контролирам положението.
Лъки повдигна вежди.
— Исках да те изненадам, дявол да го вземе! — наду се важно до пръсване Бигман. — Мога да докажа, че нямам нищо общо със смъртта на Ъртейл. Разплетох случая. — Той се потупа по гърдите. — Аз, Бигман, зная кой е виновен за всичко!
— Кой? — попита Лъки.
— Не! Няма да кажа! — извика веднага Бигман. — Искам да ти покажа, че мисля и за нещо друго, освен за бой с юмруци. Този път аз ще водя представлението, а ти ще ме гледаш. Това е всичко. Ще разбереш на процеса.