— А какво е мнението ви за Джонатан Ъртейл?
Старият астроном се спря за момент.
— Какво точно?
— Как е дошъл тук?
— Не ми се говори за този човек — отвърна Пивърейл.
Известно време продължиха да вървят мълчаливо. Лицето на астронома беше намръщено.
— Има ли други външни лица в купола? — попита Лъки. — Тук сте вие и вашите хора, Майндс и неговите хора и Ъртейл. Има ли още някой?
— Лекарят, разбира се. Доктор Гардома.
— Не е ли от вашите?
— Е, той е лекар, а не астроном. Изпълнява служба, която е необходима в купола и не може да се поеме от машини. Той се грижи за нашето здраве. Тук е отскоро.
— От кога по-точно?
— Смени нашия стар лекар след изтичането на едногодишния му срок. Доктор Гардома пристигна със същия кораб, който докара и групата на Майндс.
— Едногодишен срок? Обичайно ли е това за лекарите тук?
— Дори и за повечето от другите. Трудно се задържат за постоянно, а е тежко да се обучи един човек и след това да напусне. Но Меркурий не е лесно място за живеене и често се налага да сменяме хората.
— И колко души сте приели за последните шест месеца?
— Вероятно двадесет. Точната цифра е записана в нашите документи, но приблизително са двадесет.
— Самият вие сигурно сте тук от доста време.
— От много години — отвърна със смях астрономът. — Не ми се мисли колко са много. А доктор Кук, моят помощник-директор, е тук от шест години. Разбира се, често ползуваме отпуски… Е, ето я и вашата стая, джентълмени. Ако се нуждаете от нещо, не се колебайте и ми се обадете.
Бигман се огледа наоколо. Стаята беше малка, но съдържаше две легла, прибиращи се в една ниша в стената, когато не се използуваха; два стола, за които важеше същото; една комбинация стол-бюро; малък клозет и в съседство с него — баня.
— Хей! — възкликна той. — Във всеки случай, това е много по-добро от кораба, а?
— Не е лошо — съгласи се Лъки. — Вероятно е едно от най-добрите им жилищни помещения.
— Защо не? — каза Бигман. — Допускам, че знае кой си.
— Не мисля, че знае, Бигман — отвърна Лъки. — Той смята, че съм субтемпорален инженер. Знае само, че ме е изпратил Съветът.
— Всеки знае кой си — възрази Бигман.
— Не всеки. Майндс, Гардома и Ъртейл… Слушай, Бигман, защо не идеш да се изкъпеш? А аз ще поръчам малко храна и ще им кажа да ми донесат от „Светкавичния Стар“ куфарчето с инструменти.
— На драго сърце — отвърна весело Бигман.
Бигман пееше високо под душа. Както обикновено в един безводен свят водата за къпане се поставяше под режим със строго предупреждение на стената за позволеното количество. Но Бигман беше роден и израснал на Марс. Той изпитваше огромно уважение към водата и не можеше да си позволи да я разхищава. И така Бигман използуваше дезинфекционното средство обилно, водата пестеливо и пееше високо. После пристъпи към сушителя с принудителна циркулация на горещ въздух, който гъделичкаше тялото му със своите струи, а той се пляскаше с ръце, за да подсили ефекта.
— Хей, Лъки — подвикна Бигман, — храната на масата ли е? Гладен съм.
Той чуваше тихия говор на Лъки, но не можеше да различи нито дума.
— Хей, Лъки — подвикна повторно той и излезе от банята. На масата имаше две димящи блюда с печено говеждо и картофи (леката острота на аромата показваше, че поне месото бе наистина една имитация от мая от морските градини на Венера). Лъки обаче не ядеше, а седеше на леглото и говореше по домофона.
Д-р Пивърейл гледаше втренчено от екрана на приемника.
— Е, в такъв случай, всички ли знаеха, че това ще бъде нашата стая? — попита Лъки.
— Не всички, но аз наредих да подготвят стаята ви по общата радиоуредба. Доколкото разбирам, няма причина за секретност. Предполагам, че всеки би могъл да чуе. Още повече, че вашата стая е една от запазените за важни гости. Това не е тайна.
— Разбирам. Благодаря ви, сър.
— Нещо нередно ли има?
— Няма нищо нередно — отвърна Лъки с усмивка и прекъсна връзката. Усмивката му изчезна и той се умисли.
— Ами — нищо нередно! — избухна Бигман. — Какво има, Лъки? Не ми разправяй на мене, че няма нищо нередно.
— Да, нещо не е в ред. Разглеждах екипировката тук. Тя представлява специално изолирани скафандри, предназначени, предполагам, за използуване на Огряваната от Слънцето страна.
Бигман повдигна един от скафандрите, окачени в една ниша в стената. Беше учудващо лек за големината си. Този факт не можеше да бъде приписан на меркурианската гравитация, защото в купола се поддържаше нормалното земно притегляне.
Той поклати глава. Както обикновено, ако трябваше да използува скафандър от складовите запаси, вместо направен по поръчка, той трябваше да нагласи всички фитинги за най-малък възможен размер и дори тогава му беше неудобен. Бигман въздъхна примирено. Това бе наказанието, което търпеше поради недостатъчната си височина. За ръста си винаги мислеше като за „недостатъчно висок“, докато с неговите пет фута и два инча той си беше в действителност „нисък“.