CXXI
А на Ришар дьо ла Палю90,
понеже с восък е олят,
като че ли муха го плю,
си давам личния печат.
В епархията е признат
Ришар за писар най-чевръст —
дай боже с този занаят
във всичко той да има пръст!
CXXII
На всеки седнал индивид
във счетоводния хамбар
ще облекча със стол пробит
хемороидния кошмар,
ако по обичая стар
се слиса с по-голяма глоба
Масе91 — онази жалка твар,
която ми опразни джоба.
CXXIII
А Франсоа дьо ла Вакри92,
това съдебно протеже,
че не един човек затри —
от мен да наследи въже.
Щом той от своето чердже
на кон качи се, почна бясно
и пред жени, и пред мъже
да хули свети Гьорги гласно.
CXXIV
На следователя Лоран93
(ах, колко взорът му червен е —
баща му сигурно пиян
е съумял да го зачене!)
чифт гащи давам аз от мене…
Дали са чисти — е въпрос,
тъй както: где ли да се дене
човек, във всичко щом е бос?!
CXXV
На моя съдник Жан Котар,
помагал ми във нищетата,
длъжник съм грош — дългът е стар
(виновна бе една позната!);
та тук е място за отплата:
видял душата му как литва
покой да търси в небесата,
написах следната молитва…
Баладична заупокойна молитва за Жан Котар
Отче Ной, дарил ни със лозята,
Лот94, преспал (опит с горчив пелин
с дъщерите си във пещерата,
за да има всяка после син,
виночерпецо Архитриклин95,
в Кана Галилейска пръв кръчмар,
помолете се като един
за душата на добрия Жан Котар!
Беше той ценител на вината,
познавач изтънчен, много фин —
нямаше значение цената,
тръгнеше ли да избива клин;
не изтръгна даже исполин
чашата му, стискана със жар —
помолете се под свода син
за душата на добрия Жан Котар!
Често да не го държат краката
аз съм виждал този господин,
имаше цицини по главата —
спомням си за случай не един;
във компания и сам-самин
беше той на къркането цар —
да се молим според сан и чин
за душата на добрия Жан Котар!
Ваша милост, вечно с вик един
„Дайте вино да гася пожар!“
във живота нямаше амин
за душата на добрия Жан Котар.
CXXVI–CXXXIX
CXXVI
Понеже вече нямам време,
а и представа от живота,
младокът Мерл96 от днес да вземе
да ми поеме оборота!
На близък и на чужд с охота
кон за кокошка той да дава,
че влюбеният във живота
такава радост заслужава.
CXXVII
Научих аз, че моите трички
деца на бедността97 без мен
растат пред погледа на всички
и поумняват ден след ден.
Едва ли някой друг, освен
тях, тъй усърдно днес се труди.
И най-големият кретен
не би помислил, че са луди.
CXXVIII
При Ришие98 ли ще сполучат,
изучил не едно момче?
Ще си дадат ли труд да учат?
Да дават, хич не ги влече…
Умът им, зная, ще сече,
тъй както се секат пари.
Не може да се отрече:
ще са отличници дори.
CXXIX
Да учат ли? Такъв регрес
не мисля, че им пожелах.
На кредит кредото е днес —
в очите детски хвърлен прах.
Разделям плаща си пред тях —
с продадената половина
ще влезе лесно всеки в грях,
тъй както в младостта мнозина.
CXXX
Желая аз — и още как! —
да бъдат в крак с добрите нрави —
и с пръчка да ги бият чак,
ако остават твърдоглави,
ще късат нервите ви здрави
с „Какво? Не съм… Не, аз не бях…“
И хората ще бъдат прави,
че много си ги бива тях.
CXXXI
Не съм забравил Дьо Витри,
не съм забравил и Котен99 —
на тези две чада добри
отдавна аз съм задължен,
но казах им, че не от мен
паричките (дали ме чуха?)
ще си получат някой ден,
ами от тоя, дето духа.
CXXXII
Макар че палави са те,
от друго нямам миг покой,
че знам: щом минат трийсетте,
ще станат други, боже мой.
Дори с белите си безброй
добри са днес и ще е грях
да вдигнете ръка за бой —
големи хора дремят в тях.
вернуться
95
вернуться
97
вернуться
98