Във гъст разтвор, за жива плът — кошмар,
в съсирени на пуснати кръвчици
(кръвчица пуска кой да е бръснар,
когато в ужас цъклите зеници!),
връз пъп на непрощаващи змеици,
в огнище на зараза, в гнойна жар,
в кирлива сапунишка, в лют катар,
в гнуслива пот на похотливи цици
(а те придават на бардака чар!) —
да пържим завистливите езици!
Сложи ни, Ваша милост, на кантар
и нека пълни гащи всяка твар
с това, което е било в паници,
но първо във гюбрето на шопар
да пържим завистливите езици!
CXLII–CXLIII
CXLII
А моят „Спор с Франк Гонтие“117 —
той за Анри Куро118 остана,
че съди нашто битие
и сваля шапка на тирана.
Но спор не мисля да подхвана
със който и да е тиран,
че влязъл на тиран в капана,
човек ще бъде жив одран.
CXLIII
Във спор да вляза ми приляга
със Гонтие, че като мен
и той е гол като тояга,
не е със свита обкръжен;
но ми се фука нощ и ден,
че си живеел най-мизерно,
а мен ме смята за блажен.
Кажете ми кое е верно!
Баладичен спор с Франк Гонтие
На пухен одър в стая подредена,
край огъня седи монах блажен —
на финикийка, за любов родена,
напълно гол се е предал във плен.
За цяр да пият вино нощ и ден,
прегърнати да се заливат в смях
и да лъщят телата им от грях —
през малък процеп зърнах тези двама
и без да се напрягам, проумях:
по-ценно нещо от разкоша няма.
Франк Гонтие със своята Елена
в такъв живот да беше посветен,
едва ли би преживял толкоз дена
кромид със хляб, от камък по-студен.
Безплатно да ми го дадат на мен
гърнето с цвик, добрият ми стомах
ще каже „не“. И как да споря с тях
дали би легнал (че да спи и с дама!)
под розов храст нормален сиромах?
По-ценно нещо от разкоша няма.
Живеят значи на вода студена
със спечен хляб, а хлябът — от ечмен.
От този рай ми иде чак да стена,
че както е красиво сътворен,
не бих устискал в него нито ден;
но след като сред драките видях
да се провират двамата без страх,
не мисля от това да правя драма…
Наясно съм, макар да не орах:
по-ценно нещо от разкоша няма.
Съдете, Ваша милост, мен и тях!
Ще ме упрекнат не един и двама,
но аз това от малък го разбрах:
по-ценно нещо от разкоша няма.
CXLIV
CXLIV
Понеже Библията тачи,
на Дьо Брюйер119, вдовица стара,
оставям сложните задачи
с отдадените на поквара
жени, излезли на пазара
(продажни донемайкъде!).
Дано във пътя да ги вкара —
в устата цапнати са те.
Балада за парижките жени
Минават за красноречиви
влюбчивите венецианки,
седят из древните архиви
на приказки дори спартанки,
а римлянки-републиканки
и флорентинки, умни триж,
ще те побъркат със гатанки,
но най-устати са в Париж.
В устата, знам, че нямат сливи
добрите неаполитанки,
че кудкудякат като диви
за бой готовите германки;
египтянки и атинянки,
че и унгарките ги виж,
наред с прочутите испанки!
Но най-устати са в Париж.
Дори бретонките бъбриви
или швейцарските държанки
са като риби мълчаливи,
щом срещнат наши куртизанки;
знам, могат разни англичанки
или фламандки със престиж
да съскат като пепелянки,
но най-устати са в Париж.
Да славим всички парижанки
(че как ли да им устоиш?!) —
признават го италианки:
но най-устати са в Париж.
CXLV–CL
CXLV
Две-три присядат в двор на църква,
разстлали дългите си роби —
човек направо се побърква
от веселите им прокоби.
Дори и мъдрият Макробий120
във чудо ще се види там,
че тези милинки особи
от нищо май си нямат срам.
CXLVI
На връх Монмартр121, че за девствен
отдавна той е набеден,
му завещавам връх мъжествен,
наричан връх Валериен;
и нека бъде опростен
от Рим за греховете черни,
та да се види някой ден,
че има монахини верни.
вернуться
117
вернуться
118
вернуться
119
вернуться
120
вернуться
121
На връх Монмартр се намирал стар женски манастир, а на връх Валериен — малък параклис.