Выбрать главу
CLVIII
Аз искам истината стара да чуете сега от мен: изпива всичко каруцаря във зимна нощ и в летен ден; но както никой грош спестен не дава плод като овошка, и за човека непочтен в живота днеска няма прошка.

Поучителна балада

Души да вадиш със псалтира или да ти върви на зар, със риск да опереш пешкира да си с фалшив карат златар, да си апашки главатар, да даваш клетва, но лъжлива, къде го виждаш твоя кяр? По кръчми и жени отива.
Със лютня, с поетична лира във град и в село с номер стар душа да си на панаира, за фарс и подбив пръв другар, на карти и на кегли цар, пак истината е горчива, защото виж го твоя кяр — по кръчми и жени отива.
Такава гадост те нервира? Ори, коси, пълнѝ хамбар — впрегатен кон не знае мира, пък щом си ти неука твар, се радвай, имаш ли за цяр, че виж: като коноп се стрива наесен целият ти кяр — по кръчми и жени отива.
Смъкни си панталона стар, сетрето (и по-лошо бива!) и нека всичкият ти кяр по кръчми и жени отива!

CLIX–CLXVI

CLIX
На вас говоря, тарикати: добре сте телом, духом — не; въжето вече се заклати над яките ви рамене… Не падайте на колене, живейте си със лудостта, но не забравяйте поне, че неизбежна е смъртта.
CLX
Домът на слепите130 от мен да вземе дар като от брат, че аз съм много задължен на всички слепи в този град; със моите очила богат, дай боже някой ден слепеца да различи на оня свят човека честен от подлеца!
CLXI
И не е смешно, да речем. Ала колцина са успели да пият вино на корем, да имат пухени постели и всичко от живота взели, да се отдават на наслада? Но пък кажете ми: не е ли и тази участ път към ада?
CLXII
Кому да правя реверанси? Преди да легне в своя гроб, боравел е един с финанси, а друг е нямал даже зоб. Смъртта със своя търнокоп на всекиго отрежда яма… Какъв си бил? Хамалин? Поп? Тук разлика голяма няма.
CLXIII
Над някогашните глави, проливали различна пот (едни господстваха, уви, а други теглеха хомот), не питайки за произход, земята общо се затваря, че във задгробния живот не тачи никой господаря.
CLXIV
Душите им са на небето. Телата гният. А сред тях познавах и такива, дето се радваха на сит стомах. Но днес не им е хич до смях — след толкоз пудра и помада да се превърнат просто в прах… Молете Господ за пощада!
CLXV
Умиращите искам аз да се възползват от благата на всяка феодална власт и на Съдебната палата, че както тръгнаха нещата, май няма връщане назад, а инквизицията свята прощава чак на оня свят.
CLXVI
Не знам с какво на Жак Кардон131 ще мога да съм интересен и затова му давам тон за следващата волна песен. С един такъв напев чудесен (и пят от не една кокетка!) светът ще му се види тесен от много обич в крайна сметка.

Песен

Този път, след дълги дни във един затвор студен, щом съдбата не е с мен, кой ли ще я обвини? А след толкоз съсипии мислех, че съм опростен                 този път.
Зла съдба — не се свени да ме види днес сразен. Щом е тъй жестока с мен, Бог дано ме подслони                 този път!

CLXVII–CLXXVII

CLXVII
Оставям на Пиер Ломе132 един почти вълшебен дар: да бъде вечно насаме с жени, които имат чар — понеже той е орех стар, какъвто се троши със труд, стократно да ги люби с жар като герой в роман прочут!
CLXVIII
Освен тъжовните куплети на онзи Шартие Ален133 ще дам на влюбените клети и пълен със сълзи леген, а също шипков стрък зелен, та както си е по канон, накрая да поръсят мен, съвсем нещастния Вийон.
CLXIX
Понеже с мръсната си баня прочу се сводникът Жак Жам134, невеста ще му изтъпаня, каквато не е виждал там. Чревоугодник е голям и алчен донемайкъде, но хубавото — срам, не срам — прасе такова го яде…
вернуться

130

Домът на слепите — построен през 1260 г. от Луи IX.

вернуться

131

Жак Кардон — споменат в М.З. XVI.

вернуться

132

Пиер Ломе д’Ерен — свещеник, натоварен през 1456 г. с преследването на момичетата със съмнително поведение в околностите на храма „Св. Богородица“.

вернуться

133

Ален Шартие (ок. 1385—1433) — автор на драматичната поема „Коравосърдечната красавица“, секретар при Шарл VI и Шарл VII.

вернуться

134

Жак Жам — архитект, собственик на баня на ул. Греиие Сен Ладр, съден нееднократно между 1457 и 1461 г.