CLVIII
Аз искам истината стара
да чуете сега от мен:
изпива всичко каруцаря
във зимна нощ и в летен ден;
но както никой грош спестен
не дава плод като овошка,
и за човека непочтен
в живота днеска няма прошка.
Поучителна балада
Души да вадиш със псалтира
или да ти върви на зар,
със риск да опереш пешкира
да си с фалшив карат златар,
да си апашки главатар,
да даваш клетва, но лъжлива,
къде го виждаш твоя кяр?
По кръчми и жени отива.
Със лютня, с поетична лира
във град и в село с номер стар
душа да си на панаира,
за фарс и подбив пръв другар,
на карти и на кегли цар,
пак истината е горчива,
защото виж го твоя кяр —
по кръчми и жени отива.
Такава гадост те нервира?
Ори, коси, пълнѝ хамбар —
впрегатен кон не знае мира,
пък щом си ти неука твар,
се радвай, имаш ли за цяр,
че виж: като коноп се стрива
наесен целият ти кяр —
по кръчми и жени отива.
Смъкни си панталона стар,
сетрето (и по-лошо бива!)
и нека всичкият ти кяр
по кръчми и жени отива!
CLIX–CLXVI
CLIX
На вас говоря, тарикати:
добре сте телом, духом — не;
въжето вече се заклати
над яките ви рамене…
Не падайте на колене,
живейте си със лудостта,
но не забравяйте поне,
че неизбежна е смъртта.
CLX
Домът на слепите130 от мен
да вземе дар като от брат,
че аз съм много задължен
на всички слепи в този град;
със моите очила богат,
дай боже някой ден слепеца
да различи на оня свят
човека честен от подлеца!
CLXI
И не е смешно, да речем.
Ала колцина са успели
да пият вино на корем,
да имат пухени постели
и всичко от живота взели,
да се отдават на наслада?
Но пък кажете ми: не е ли
и тази участ път към ада?
CLXII
Кому да правя реверанси?
Преди да легне в своя гроб,
боравел е един с финанси,
а друг е нямал даже зоб.
Смъртта със своя търнокоп
на всекиго отрежда яма…
Какъв си бил? Хамалин? Поп?
Тук разлика голяма няма.
CLXIII
Над някогашните глави,
проливали различна пот
(едни господстваха, уви,
а други теглеха хомот),
не питайки за произход,
земята общо се затваря,
че във задгробния живот
не тачи никой господаря.
CLXIV
Душите им са на небето.
Телата гният. А сред тях
познавах и такива, дето
се радваха на сит стомах.
Но днес не им е хич до смях —
след толкоз пудра и помада
да се превърнат просто в прах…
Молете Господ за пощада!
CLXV
Умиращите искам аз
да се възползват от благата
на всяка феодална власт
и на Съдебната палата,
че както тръгнаха нещата,
май няма връщане назад,
а инквизицията свята
прощава чак на оня свят.
CLXVI
Не знам с какво на Жак Кардон131
ще мога да съм интересен
и затова му давам тон
за следващата волна песен.
С един такъв напев чудесен
(и пят от не една кокетка!)
светът ще му се види тесен
от много обич в крайна сметка.
Песен
Този път, след дълги дни
във един затвор студен,
щом съдбата не е с мен,
кой ли ще я обвини?
А след толкоз съсипии
мислех, че съм опростен
този път.
Зла съдба — не се свени
да ме види днес сразен.
Щом е тъй жестока с мен,
Бог дано ме подслони
този път!
CLXVII–CLXXVII
CLXVII
Оставям на Пиер Ломе132
един почти вълшебен дар:
да бъде вечно насаме
с жени, които имат чар —
понеже той е орех стар,
какъвто се троши със труд,
стократно да ги люби с жар
като герой в роман прочут!
CLXVIII
Освен тъжовните куплети
на онзи Шартие Ален133
ще дам на влюбените клети
и пълен със сълзи леген,
а също шипков стрък зелен,
та както си е по канон,
накрая да поръсят мен,
съвсем нещастния Вийон.
CLXIX
Понеже с мръсната си баня
прочу се сводникът Жак Жам134,
невеста ще му изтъпаня,
каквато не е виждал там.
Чревоугодник е голям
и алчен донемайкъде,
но хубавото — срам, не срам —
прасе такова го яде…
вернуться
132
вернуться
133
вернуться
134