CLXX
На Дьо Брезе135 какво бих дал?
Понеже ме спаси зимъска,
го произвеждам във маршал,
та да се перчи като гъска;
от скука нека да си блъска
главата в светлия затвор,
че писва и от песен дръзка,
когато е човек на зор.
CLXXI
На храбрия ни офицер136,
предвождащ нощната ни стража,
ще дам Марке и Филибер —
това са двама стари пажа,
слугували под патронажа
на полицай със дълъг нос…
Не ги ли включи в свойта стража,
направо ще се чувства бос.
CLXXII
А Жан, наричан Капелана137,
капелата ли да ми вземе?
Едната църква ми остана
наред със голото ми теме.
Но знам, че няма той да дреме,
щом литургията е кратка —
за изповед ще има време
при някоя женичка сладка.
CLXXIII
Макар че тридесет години
на мен не ми е виждал взора,
да спорят близки и роднини
с нотариуса на затвора!
Започне ли веднъж раздора
по завещанието мое,
Жан дьо Кале138 на всички хора
ще разясни кое какво е.
CLXXIV
Да коментира както ще
и тълкувания да дава,
във частност или въобще
за сроковете да внимава;
преписвайки го до забрава,
да има право и на глас
(включително да съкращава!) —
на всичко съм съгласен аз.
CLXXV
Но ако някой мой наследник
е във задгробния живот,
чрез споменатия посредник
той има право на отвод.
А завещаният имот
ще се даде на други хора
Жан дьо Кале, човек с подход,
по съвест ще решава спора.
CLXXVI
Сложете ме във храма наш
„Сент Авоа“139, като почина —
там на таванския етаж
да си вися като картина,
рисуван с въглен, че мнозина
ме знаят черен по природа…
Уви, без паметник ще мина,
защото ще издъни пода.
CLXXVII
А пък на гроба ми мизерен
най-скромен надпис поставете,
Писец да няма, въглен черен
ще ви попадне във ръцете.
С големи букви там пишете,
но без излишна суматоха!
Поне с това ме запомнете,
че бях един добър пройдоха.
Епитафия
Почива тука мъченик,
сразен от бога купидон:
един нещастен ученик
на име Франсоа Вийон.
За туй, че нямаше подслон,
но с вас на маса с часове
делеше хляб и небосклон,
опявайте го в стихове…
Рондо
Дай боже да почива в мир
и даже да блаженства в трапа!
на бедността преглътнал хапа,
той приживе надлъж и шир
чумосван бе като вампир,
до голо стриган като ряпа…
Дай боже да почива в мир!
С тояга бит и на синджир
(та задникът му чак се скапа!),
за милост той не щя да драпа,
а просто пукна най-подир.
Дай боже да почива в мир!
CLXXIX–CLXXXVI
CLXXIX
Да звънне, от стъкло излята,
Жаклин140, голямата камбана —
отколе на човек душата
му трепва, щом е разлюляна,
че всичко живо за отбрана
е вдигала дори от сън:
врага или пък урагана
е спирала със своя звън.
CLXXX
Дарете моите звънари
с погачи — половин дузина!
(На камък всеки да удари —
Сент Етиен141 така загина!)
Звънарите ще са двамина:
Волан142 е свикнал с лоши вести
и иде ли си той мърцина,
Жан дьо ла Гард ще го замести.
CLXXXI
С добре платени храбри войни
ще трябва да съм ограден —
за изпълнители достойни
на завещаното от мен.
Подбирал съм ги ден след ден
(дал бог в Париж голям елит!) —
записвай, писарю Фремен:
шестима имам аз предвид.
CLXXXII
Посочвам първия от тях:
Мартен Белфе143, съветник смел.
А пък за втори си избрах
колегата му Коломбел144
(със радост би се той заел,
свободно време ако има!).
Прибавям и Мишел Жувнел145.
Достатъчни са тези трима.
CLXXXIII
Откажат ли с мотиви плоски,
обзети, да речем, от страх,
че ще ги вкарам във разноски,
и други трима си избрах.
На първо място аз се спрях
на Дьо Грини, сладур от сой,
тъй както втория от тях —
Жак Рагие се казва той.
CLXXXIV
Жак Жам е третият. Това са
мъже достойни и добри —
едва ли Господ ще сколаса
за нещо да ги укори.
Затуй с наличните пари
да разполагат аз ги моля —
без цербер някакъв дори
да действат все по своя воля.
вернуться
135
вернуться
136
вернуться
140
вернуться
141
вернуться
145