Включете в личните си сметки
съвета, който ви се дава,
блондинки или пък брюнетки:
в посока дясна или лява
жената трябва да си шава,
че кой ли вече не разбра —
за нищо старостта не става,
не струва пукната пара.
Помнете, стоки, щом сте редки:
до време всичко се продава.
И най-красивите кокетки
ги чака участ ей такава:
слугини — поп да ги опява!
Излезете ли от игра,
това, което ви остава,
не струва пукната пара.
Катринки мили и Жанетки,
веднъж живота ви се дава —
не късайте след мъж подметки,
щом иска да ви оковава.
Едната хубост си минава,
остава динена кора…
И никаква си стара слава
не струва пукната пара.
Не, няма милост, а забрава.
Животът тъй ме преора —
каквото днес ми се отдава,
не струва пукната пара.
LVII–LXIV
LVII
А пък съвета баладичен
на някогашната жена
записа моят писар личен
Фремен39 и сам си го призна.
Така че нямам аз вина
за разни мисли тесногръди…
Но зная истина една:
по писаря за мен се съди.
LVIII
Но и за влюбения мъж
едва ли има прокопсия —
безумно хлътнал, неведнъж
го спират с думи като тия:
„Абе направо остави я,
не падай ти на колене —
все ще ти върже тенекия
жена с такова реноме!…“
LIX
Обичат ли те за пари,
не може да е другояче —
ще им е смешно призори,
че твоята кесия плаче.
Щом искаш, с тях бъди, обаче
обичай ги през куп за грош
и знай: едната чест се тачи,
че тя е истински разкош.
LX
Не искам повод за протест
да давам аз във наши дни —
да търси днес едната чест
едва ли някой се свени.
Но да погледнем отстрани:
ще видим, дявол да го вземе,
че и безчестните жени
били се честни преди време.
LXI
Държали са си на честта,
че на честта се е държало —
била им е невинността
на тях присъща поначало,
дорде това невинно тяло
лаик ли, поп ли в страст безока,
ей тъй — за щяло и нещяло,
съвсем го тласне към амока.
LXII
Но както казва Грациан40
във прословутия „Декрет“,
ако на страсти плащаш дан,
прави го само под секрет!
А има ли авторитет
една жена под свода син,
любовниците нямат чет,
че тя не може със един.
LXIII
Защо е тъй — се е разбрало.
Не накърнявам женска чест,
но знам, че всяко женско тяло
си гледа своя интерес.
Така е — вижда се и днес:
във Реймс, в Троа и в Лил дори,
ако са майсторите шест,
от трима те са по-добри.
LXIV
До лудост даже уязвим,
мъжът остава с пръст в уста —
жената чезне яко дим,
че си е волна птичка тя.
Убийствен лов е любовта,
така че ясно е защо
нашепва не една уста:
„Една наслада — мъки сто…“
Двойна балада за любовта
Отдайте се на любовта,
че сладостта й няма мяра!
Но луд до глупост от страстта,
човек накрая сам ще вкара
вълка във своята кошара:
Самсон41 остана без коси,
а Соломон42 — лишен от вяра.
Орфей, певец на древността,
свирач на лира и фанфара,
пред ада Цербера видя:
четириглав го чака звяра…
А Нарцис в знойната омара
сред глъбините угаси
на своята любов пожара.
Щастлив е, който се спаси.
Сарданапал43, със лекота
заграбил Крит, но роб на чара,
във прежда цял се омота —
като жена се издокара;
Давид, пророк от ера стара,
в съблазън (боже опази!)
забрави за едната вяра.
Щастлив е, който се спаси.
Амнон44 закона на кръвта
Щастлив е, който се спаси.
погази в пристъп на поквара —
насила той отне честта
на своята сестра Тамара;
а Ирод на разврат в разгара
Йоан Кръстител порази —
това е истина прастара.
Щастлив е, който се спаси.
Отварям и за мен уста:
като парцал във мътна бара
захвърлен бях от любовта —
до тази участ ме докара
Катрин45 със свойта изневяра
(с Ноел46 понеже ме вбеси,
Ноел ще изяде шамара!).
Щастлив е, който се спаси.
Във възрастта на младостта
не се прощава надпревара,
на тази вещица — страстта! —
не стихва никога пожара;
до лудост завладян от чара
и в плен на женските коси,
тежко му, който хваща вяра!
Щастлив е, който се спаси.
вернуться
41
вернуться
42
вернуться
45