Выбрать главу

Балада за любимата62

Фалшива хубост, плащайки ти дан, разбрах коварството на любовта — агонията в нейния капан напълно съответства на страстта; страдалното сърце го омота омаята, която носи гнет — а колко ли ще струва щедростта да се спаси един нещастник клет?
Макар и другаде да бях желан, аз се обрекох сам на участта, робувайки до смърт на своя блян, терзан да съм до смърт от любовта; ала сърцето вече възропта — безславно ли ще дойде моят ред, или ще ме огрее милостта да се спаси един нещастник клет?
Във времето безмилостно втъкан, и твоят цвят ще чезне с младостта — йеремиада с мирис на тамян очаква всекиго, а старостта — не би простила глупостта ти тя да го изпуснеш тоя луд късмет: докле е младост и кипи кръвта, да се спаси един нещастник клет.
От Ваша милост — цар на любовта! — очаквам аз да въдворите ред и чул ви Господ златните уста, да се спаси един нещастник клет.

XCIV

XCIV
А пък на Итие Маршан63, комуто във предсмъртен час оставих меча си кован, добавям десет стиха аз, та да опява с пълен глас и в музикален съпровод една любов, която с нас се подигра за цял живот.

Рондо

Смърт, ужасно наранен, че ми грабна любовта, викам с пяна на уста… Друго не целиш, освен да ме видиш тъй сломен, но какво ти стори тя,                                 Смърт?
Бяхме двама всеки ден — в нас едно сърце туптя… Но лишен от любовта, няма днес живот за мен,                                 Смърт!

XCV–CXXV

XCV
Пък Жан Корню64 желая аз натясно още да го хвана, че в дните трудни час по час е бъркал с пръст във мойта рана. Една градина ми остана от прокурора Бобиньон65: вратата къщна — разкована, съвсем несигурен подслон…
XCVI
Поради липса на врата живеех като колец гол. И птичка там не прелетя — умря ми не един сокол. Над всичко като ореол висеше шперцът — знак красив, та който тук ме е забол, да знае, че съм още жив.
XCVII
А тъй като в очите с влага жената на Дьо Сент Аман66 ми връчи просешка тояга, го пращам аз от хан във хан, че там го чака дар желан: при „Коня бял“67 (понеже стар е!) — една кобила с кръшен стан, а пък при „Мулето“ — магаре.
XCVIII
Щом на вината ми държи, оставям на Дени Еслен68 във хана на Робен Тюржи сто бъчви вино с цвят червен. Но прекали ли някой ден, сложете в бъчвите вода, че на вина попаднал в плен, човек изчезва без следа.
XCIX
Като на Итие Маршан и на Шарьо69, защитник пръв, оставям меча си кован, пък да му търси той калъф. Понеже неведнъж със стръв за мен пледирал е служебно, прибавям грош (и то какъв!), изцяло развален на дребно.
C
На прокурора Фурние70 оставам предан до захлас (ще бръкна в мойто портмоне и ще му кажа „Здрасти“ аз) — спасявал ме е в труден час и — слава богу! — доста вещо… Ще рухне правото у нас, не го ли подпомогнем с нещо.
CI
А пък „Голямото стаканче“71 Жак Рагие72 от мен да вземе — това добре познато ханче ще го лиши от всяко бреме: и панталона му ще снеме, с което ще е порицан, че падаше от свойто стреме без мене във „Шишарка-хан“.
CII
На Меребьоф с Дьо Лувие73 не завещавам крава, вол, че те са хора с битие, а не родени в някой дол. Затуй им давам по сокол — прииска ли им се рагу, на лов да идат! Дивеч — бол при кебапчийката Машку74.
CIII
Робен Тюржи да дойде сам при мен, ще му платя във брой (къде ми е домът, не знам — дано е ясновидец той!). Ще му отстъпя поста мой съветник градски в тези дни… Да лъжа тъй без миг покой, научиха ме две жени.
вернуться

62

Балада за любимата. Първата строфа съдържа акростих Франсоа, втората — Марта, а третата — Вийон. По всяка вероятност тази балада е била писана по-рано, а впоследствие е включена към Г.З.

вернуться

63

Итие Маршан — споменат в М.З. XI.

вернуться

64

Жан Корню — споменат в М.З. XI.

вернуться

65

Пиер Бобиньон — прокурор, известен със своята алчност.

вернуться

66

Пиер дьо Сент Аман — споменат в М.З. XII.

вернуться

67

„Белият кон“ — парижка кръчма.

вернуться

68

Дени Еслен (1425—1506) — съдия, занимаващ се с данъците върху продуктите и най-вече върху напитките.

вернуться

69

Гийом Шарьо — съученик на Вийон и негов адвокат.

вернуться

70

Пиер Фурние — споменат в М.З. XX.

вернуться

71

„Голямото стаканче“ — кръчма край Сена.

вернуться

72

Жак Регие — споменат в М.З. XIX.

вернуться

73

Пиер Меребьоф и Никола дьо Лувие — споменати в М.З. XXXIV.

вернуться

74

Машку — вдовица, която държала кебапчийница до съда.