Балада за любимата62
Фалшива хубост, плащайки ти дан,
разбрах коварството на любовта —
агонията в нейния капан
напълно съответства на страстта;
страдалното сърце го омота
омаята, която носи гнет —
а колко ли ще струва щедростта
да се спаси един нещастник клет?
Макар и другаде да бях желан,
аз се обрекох сам на участта,
робувайки до смърт на своя блян,
терзан да съм до смърт от любовта;
ала сърцето вече възропта —
безславно ли ще дойде моят ред,
или ще ме огрее милостта
да се спаси един нещастник клет?
Във времето безмилостно втъкан,
и твоят цвят ще чезне с младостта —
йеремиада с мирис на тамян
очаква всекиго, а старостта —
не би простила глупостта ти тя
да го изпуснеш тоя луд късмет:
докле е младост и кипи кръвта,
да се спаси един нещастник клет.
От Ваша милост — цар на любовта! —
очаквам аз да въдворите ред
и чул ви Господ златните уста,
да се спаси един нещастник клет.
XCIV
XCIV
А пък на Итие Маршан63,
комуто във предсмъртен час
оставих меча си кован,
добавям десет стиха аз,
та да опява с пълен глас
и в музикален съпровод
една любов, която с нас
се подигра за цял живот.
Рондо
Смърт, ужасно наранен,
че ми грабна любовта,
викам с пяна на уста…
Друго не целиш, освен
да ме видиш тъй сломен,
но какво ти стори тя,
Смърт?
Бяхме двама всеки ден —
в нас едно сърце туптя…
Но лишен от любовта,
няма днес живот за мен,
Смърт!
XCV–CXXV
XCV
Пък Жан Корню64 желая аз
натясно още да го хвана,
че в дните трудни час по час
е бъркал с пръст във мойта рана.
Една градина ми остана
от прокурора Бобиньон65:
вратата къщна — разкована,
съвсем несигурен подслон…
XCVI
Поради липса на врата
живеех като колец гол.
И птичка там не прелетя —
умря ми не един сокол.
Над всичко като ореол
висеше шперцът — знак красив,
та който тук ме е забол,
да знае, че съм още жив.
XCVII
А тъй като в очите с влага
жената на Дьо Сент Аман66
ми връчи просешка тояга,
го пращам аз от хан във хан,
че там го чака дар желан:
при „Коня бял“67 (понеже стар е!) —
една кобила с кръшен стан,
а пък при „Мулето“ — магаре.
XCVIII
Щом на вината ми държи,
оставям на Дени Еслен68
във хана на Робен Тюржи
сто бъчви вино с цвят червен.
Но прекали ли някой ден,
сложете в бъчвите вода,
че на вина попаднал в плен,
човек изчезва без следа.
XCIX
Като на Итие Маршан
и на Шарьо69, защитник пръв,
оставям меча си кован,
пък да му търси той калъф.
Понеже неведнъж със стръв
за мен пледирал е служебно,
прибавям грош (и то какъв!),
изцяло развален на дребно.
C
На прокурора Фурние70
оставам предан до захлас
(ще бръкна в мойто портмоне
и ще му кажа „Здрасти“ аз) —
спасявал ме е в труден час
и — слава богу! — доста вещо…
Ще рухне правото у нас,
не го ли подпомогнем с нещо.
CI
А пък „Голямото стаканче“71
Жак Рагие72 от мен да вземе —
това добре познато ханче
ще го лиши от всяко бреме:
и панталона му ще снеме,
с което ще е порицан,
че падаше от свойто стреме
без мене във „Шишарка-хан“.
CII
На Меребьоф с Дьо Лувие73
не завещавам крава, вол,
че те са хора с битие,
а не родени в някой дол.
Затуй им давам по сокол —
прииска ли им се рагу,
на лов да идат! Дивеч — бол
при кебапчийката Машку74.
CIII
Робен Тюржи да дойде сам
при мен, ще му платя във брой
(къде ми е домът, не знам —
дано е ясновидец той!).
Ще му отстъпя поста мой
съветник градски в тези дни…
Да лъжа тъй без миг покой,
научиха ме две жени.
вернуться
62
Балада за любимата. Първата строфа съдържа акростих Франсоа, втората — Марта, а третата — Вийон. По всяка вероятност тази балада е била писана по-рано, а впоследствие е включена към Г.З.
вернуться
68