Читать онлайн "Голямото завещание" - Вийон Франсуа - RuLit

CIV

Със дивна хубост са и двете, а станът кръшен — прословут (в Бретан и в Поату мъжете изпадат постоянно в смут!), но хич не си правете труд да ви призная где са днес, че аз не съм чак толкоз луд да кажа техния адрес.

Жан Рагие75, един от тези дванайсет стражници, които се подвизават по трапези, да се оплеска най-честито с омлетите и малебито на прокурора Дьо Байи76, а от чешмяното корито на воля да се напои!

CVI

И на глупците Краля наш почитам, казвайки „Бонжур!“ — за неговия антураж му давам аз Мишо дю Фур77. Такъв изискан чукундур се ражда рядко в този свят и трябва да си трижди щур, за да го имаш за събрат.

CVII

А ето че на боен ред сега е стражата парижка — Дени Рише и Жан Валет78 да дойдат във войнишка нишка! Ще дам на всеки по каишка, та шапката си тъй да мъкне, че инак, казано с въздишка, на всеки шапката ще хвръкне…

CVIII

И пак се връщам към Перне Маршан, наричан Копелдака — да вземе той от мен поне туй, за което толкоз чака: със картите му давам в мрака и трите си фалшиви зара… Но пръдне ли от зор дъртака, кълна го треска да прекара!

CIX

А пък Шоле79 като бъчвар не искам все да се измъчва — за него си е цял кошмар да прави бъчва подир бъчва… Лионска сабя му се връчва, по-тежка даже и от чук, с което му се препоръчва да вдига шум по начин друг.

Льо Лу80, живял със много чар сред боклукчийски миризми, дарявам с куче-кокошкар, че той нагоре се стреми… Не спирам аз дотук, ами прибавям и едно палто — понеже му е доземи, ще скрие краденото то.

CXI

На Жан Мае81, палача мил и ювелир върху дръвника, му давам малко джинджифил, та да го слага под езика на жертвата, за да не вика, щом почне да я шиба яко, че всеки подир сто камшика си казва майчиното мляко…

CXII

Да включат в своето меню шест вълка, давам като брат на капитана Жан Риу82 и стрелковия му отряд — налегне ли ги страшен глад, да си ги сготвят в този студ, че на един такъв обяд ще се зарадва всеки луд.

CXIII

А и обяд с месо такова, знам, повече ще им се нрави, отколкото пред служба нова да вземат те да чакат прави. Разкъсани от вълкодави, за вълците не се тревожа, че знам и как калпак се прави от хубавата вълча кожа.

CXIV

А Робине Траскай83, че с мъка във кариерния процес не щъка като пъдпъдъка, а в кариер препуска днес, дарявам този главорез с гаванката ми от детинство — тя представлява интерес за всяко свястно домакинство.

CXV

Оставям на Перо Жирар84 два калайдисани легена — във Бург на Рейн е той бръснар и дейността му е ценена. Там бях със мисия блажена преди години шест приет — живях и плюсках седем дена със абатисата Югет85.

CXVI

А пък на тази братска сган от монахини и монаси (и във Париж, и в Орлеан — сган тъпа и не знам каква си!), пред техните добри стомаси принасям в жертва „поп чорба“, пък после нека у дома си да го ударят на молба.

CXVII

Не е от мене всъщност дарът, но божи дар е за чадата, които — слава богу! — карат със името му на устата… Живее с вярата си свята монахът в днешния Париж: щом любиш някому жената, ти за мъжа й се косиш!

CXVIII

Какво, че Жан дьо Пулию86 надигна срещу тях глава — самичък после се оплю и публично се разрева! Какво, че с всякакви слова в роман осмя ги Жан дьо Мьон87? Да тачим църквата — това си е за църквата закон.

CXIX

Отстъпвам също примирен аз, нейният служител верен, понеже бил съм нощ и ден към църквата добронамерен. Но трябва да си доста скверен, та честни хора от амвон да обявиш с глас лицемерен днес вън от всякакъв закон.

CXX

А кармелитът Бод88 с наслада най-нужното от мен да вземе — нелека участ му се пада, ако без меч е и без шлем е, че Дьо Тюска89 ще му превземе крайманастирския бардак… Държи ли се на свойто стреме, е дявол Бод, и още как!