Кимнах смутено. Не исках да знам такива подробности.
Една прислужница ме заведе до първия етаж и до същата стая с балдахиновото легло, където бях отседнала предишния път. След мизерните седмици, прекарани на таванската стая на мона Фаустина, останах напълно зашеметена от целия този лукс. В камината гореше уютен огън, а пред него стоеше голяма вана, от която излизаше пара и чийто съблазнителен ориенталски аромат се носеше насреща ми. Само някой, който особено много държеше на мен, можеше да напарфюмира така водата.
Прислужницата предложи да ми помогне да се съблека и измия, но както вече бях обяснила предния път, можех да се справя и сама. След като излезе от стаята, аз заключих с резето и се съблякох със светкавична бързина. Потните и мръсни дрехи хвърлих на пода и се потопих в коритото, издавайки стон на наслада, защото водата беше приятно гореща, но и най-вече защото усещането й върху кожата ми бе така прекрасно. Ако през изминалата седмица неуморно си мечтаех за един душ, сега разбрах, че една гореща вана никак не беше за пренебрегване. Всъщност беше дори повече от великолепно. В действителност по-добре от самия душ.
С въздишка се потопих още по-надолу във ваната и за известно време се наслаждавах единствено на топлината и уханието.
До коритото беше поставена малка масичка с чисти кърпи и сапунерка. Сапунът миришеше на пролетни цветя и се разпени многообещаващо, когато го разтърках върху кожата ми и си втрих едно цяло парче в косата. Без съмнение, след това щях да се чувствам толкова чиста, колкото не се бях усещала от много отдавна.
Няколко пъти се потопих цялата във водата и измих пяната от мен, а след това повторих процедурата още два пъти, защото беше истинско благоденствие. В същото време осъзнах едно нещо: никога вече нямаше да гледам на миенето на косата като на неприятна необходимост, която отхвърлях по време на ежедневния си душ, а като на привилегия. Със следващите ми джобни пари мислех да си купя десет различни шампоана и да ги използвам всичките един след друг. Щеше да ми отнеме часове, но и да бъде истинска наслада.
Останах още известно време в междувременно помътнялата вода и си мечтаех за дома. След което водата започна да изстива и постепенно мечтите ми се затъмниха от мрачни мисли. Като например, че щях да се върна с родителите ми в Германия и никога вече нямаше да видя Себастиано. Наистина болеше, като си го представих, и затова прогоних мисълта. Разсеях се, като изскочих от ваната и се изсуших набързо с една от приготвените кърпи. Върху един скрин намерих още принадлежности свързани с хигиената, сред тях гребен и различни шишенца. В едно от тях имаше нещо като лосион за тяло, във всеки случай на това миришеше, така че щедро намазах ръцете си с него. С гребена разресах косата си, която след измиването беше чиста, но за съжаление, се беше оплела още повече, затова ми отне доста време. После си вързах опашка и се сетих как заедно с Клариса миехме косите си.
Веднага ме загриза съвестта, защото се бях насладила на банята, без да се замисля как се чувстваше тя в момента. Алвизе беше споменал, че тепърва трябваше да му върши добра работа, точно като Тревизан. Какви ли пъклени планове бе замислил? Със сигурност такива, които не предвещаваха добър край за тях.
Изведнъж се разбързах да се облека. Трябваше да има начин да се срази Алвизе! И преди всичко да се освободят Клариса, Барт и Тревизан!
Изпълнена с изгарящото желание да споделя всичко това със Себастиано, замалко да навлека миризливите дрехи, които бях хвърлила на пода, преди да се изкъпя. Точно навреме забелязах чистите, които бяха положени върху леглото. Ухаеща бяла фуста с тoчната дължина за мен, към нея синя копринена роба, бродирана със злато дантела и фини чорапи, които се закрепваха с панделки над коляното.
За разлика от първия ми престой в тази стая, този път нямах съмнения дали да облека дрехите. Мръсните оставих да лежат на пода. Взех само колана, защото на него все още беше закачена чантичката ми.
Погледнах се за кратко в огледалото. Установих, че модата на Ренесанса наистина не беше никак зле. В тези дрехи една жена можеше да изглежда много красива. В началото всичко ми се струваше много старомодно, но междувременно кройката на падащите на вълни копринени одежди в комбинация с белите фусти бе започнала да ми харесва. Въпреки това съвсем скоро всичко щеше да свърши. Още утре щях да се разхождам с дънки и тениска и когато кажех „айпод“ щеше да прозвучи точно така, независимо кой ме слушаше в момента.
След още един последен поглед в огледалото с позлатената рамка аз излязох от стаята и се впуснах в търсене на Себастиано. Не се налагаше да се чудя дълго къде можеше да бъде, защото, докато прекосявах портегото, чух гласа му. Той идваше от една от другите стаи, които граничеха с голямата зала. Вратата беше открехната, така че можех да чуя какво казва. Неволно спрях и се заслушах.