Първа освободих Мариета, така че да се погрижи за Клариса. С оказването на първа помощ се справяше по-добре от мен. След това прерязах въжетата, с които беше вързан Себастиано. Той изплю парчето плат, с което бяха запушили устата му, и започна да ругае.
— Ти, вятърничава, луда, непредсказуема... — После спря да нарежда, взе ме в прегръдките си и ме целуна.
У останалите, които все още бяха вързани и със запушена уста, това поведение предизвика възмутени реакции под формата на допълнителни стонове и тогава заедно със Себастиано побързахме да освободим Тревизан, гондолиера, а също Хосе и Барт.
Допуснахме една груба грешка, като не обърнахме внимание на Доротея. Тя последна бе дошла в съзнание сигурно защото беше паднала от стола и си бе ударила главата. Във всеки случай имаше прилична подутина на челото, която преди това я нямаше. Тя се огледа неразбиращо.
— Къде е Алвизе? Какво сте направили с него? — Гняв и подозрение изкривиха красивото й лице, когато се надигна и едновременно с това насочи оръжието си напред, готова за изстрел. — Никой да не мърда! — извика тя.
— Махни това нещо, може всеки момент да гръмне — предупреди Себастиано.
Доротея се обърна и го насочи към него. Някак си — било то умишлено или погрешка — трябва да бе натиснала спусъка, тъй като отекна оглушителен трясък. Куршумът се удари в стената на няколко сантиметра от главата на Себастиано и направи огромна дупка в мазилката. Пушек замъгли видимостта и в същото време се разнесе ужасна миризма на барут и сяра. Абсурдно, но ми заприлича на прощален поздрав за пътуването на Алвизе към ада.
Когато димът се разсея, Мариета нададе ужасен писък. Проследих посоката на погледа й и видях Доротея да лежи на пода, но преди да установя дали това, което се разстилаше около главата й, бяха червените й къдрици, или кръв, Себастиано застана пред мен и скри лицето ми в гърдите си.
— Не гледай.
— Сега поне знам каква бе ползата от дървения кол — каза Мариета. Думите й прозвучаха безцеремонно, но гласът й трепереше. — Точно през врата. Не е за вярване. Паднала е точно върху върха. Но как е възможно това?
— От удара на оръжието е отхвръкнала назад. С това шега не бива — каза Хосе и се наведе да вдигне жълтия шал, който стоеше захвърлен на земята, и го метна върху торса на Доротея. — Трябва веднага да я погребем, за да избегнем глупави въпроси.
— Поне с този кол няма да се надигне от гроба и да се превърне в призрак — каза Бартоломео с нотка на сарказъм.
От думите му ми светна една лампичка, имах чувството, че не разговарях за първи път по този въпрос, но след това странното чувство отстъпи място на безграничното изтощение, което изпразни главата ми и направи крайниците ми по-тежки.
Само бегло дочух как мъжете дискутираха дали в къщата все още има съучастници на Малипиеро и така разбрах, също между другото, че Хосе бе убил в схватка плешивия, който бе захлупил чувала върху главата ми. Веднага след това други двама довереници на Малипиеро се били нахвърлили върху Хосе, опрели острите си мечове в гърдите му и по този начин принудили Себастиано и Бартоломео да се предадат.
— Тези страхливци със сигурност вече са избягали, без дори да се обърнат — каза Хосе.
Въпреки това мъжете решиха да огледат наоколо като предпазна мярка. Гондолиерът предложи да отиде с тях като подкрепление. Също така взеха и бездиханното тяло на Доротея, а аз избягвах да гледам мястото, където бе лежала.
Вместо това се настаних до Тревизан, който през цялото време седеше свит в ъгъла, без да каже и дума.
— Всичко наред ли е? — попитах го.
Той кимна. Въпреки тъмните кръгове под очите му и синините по лицето, той все още имаше онова излъчване на суверенитет и житейски опит, което го караше да изглежда толкова привлекателен.
След като ме наблюдава мълчаливо известно време, каза:
— Не знам какво се случи и защо изведнъж всички подред загубихме съзнание. Но не се съмнявам в едно нещо: вие сте най-смелото момиче, което някога съм срещал.
Трудно устоях на импулса да се изсмея. Смело! Само ако знаеше колко близо бях да се изпусна в гащите от страх! Или по-точно, не в гащите, жените все още не носеха такива в това време. Още по-неудобно, ако действително ми се беше случило. Във всеки случай, наистина за малко да се изпусна.
— Вие ми спасихте живота — каза Тревизан. — Ако мога да изпълня някое ваше желание, само ми кажете!