— Сигурен ли си? — попита първият мъж. — Все пак тя не беше предвидена. — Въпреки че шепнеше, се чуваше, че бе ядосан.
— Имаш ли друго предложение?
— Да, ти да се погрижиш за нея. Ти доведе нежелания товар.
— Трябва незабавно да тръгна и ти го знаеш. Още тази вечер ще видят сметката на Тревизан и ако аз не ги спра, няма кой друг. Братята Малипиеро дебнат с отрова и кинжал на всеки ъгъл!
— Е, добре, тръгвай тогава, след като нямаш друг избор — каза първият мъж, примирявайки се.
Стъпките се отдалечиха, а след това най-накрая видях първия проблясък светлина — едно одеяло бе отдръпнато от лицето ми. По-точно, един груб чувал, който някой бе хвърлил върху мен и по този начин бе закрил очите ми.
На слабата трепкаща светлина на фенера видях надвесено над мен лице, което не изглеждаше достойно за доверие. Най-малкото, при тази рошава брада то имаше нужда от едно щателно бръснене. Притежателят му беше млад, най-много в началото на двайсетте, и ясно му личеше, че не му беше до мен.
Мислите ми препускаха лудо. Бяха ме отвлекли. Бяха ме нокаутирали с наркотици и съблекли гола. И може би дори са правили по-лоши неща с мен. Къде беше полицията, когато човек спешно се нуждаеше от нея?
— Стой далеч от мен или ще крещя — извиках.
— Просто искам да ти помогна, неблагодарнице — каза брадатият.
С усилие се надигнах, като стисках вонящия чувал пред тялото ми.
— Как се озовах тук? Какво се случи? Къде са родителите ми? И нещата ми?
Той ми подаде купчина дрехи.
— Ето, облечи това. Заради благоприличието.
Докато ми ги подаваше, той отмести поглед, но тъй като му нямах доверие, не го изпуснах от очи, докато хвърлях чувала настрана и вземах дрехите. Те бяха странни и не приличаха по нищо на дрехите, които бях носила досега. Една много широка и доста твърда риза, подобна на нощниците, които баба ми винаги обличаше. Другата част от облеклото беше кафява и почти толкова широка, но горнището се пристягаше с връзки. Всички тези парцали изглеждаха така, сякаш са част от гардероба на някоя историческа пиеса.
Брадатият мъж също беше облечен старомодно. Облеклото му се състоеше от широка риза, дълга жилетка без ръкави и чорапогащи. Освен това носеше шапка, подобна на тази, която видях на лодката до Победителя. По-исторически не можеше да бъде. На колана му дори висеше къс меч.
Дали и той беше участвал в Регата Сторика и оттам е задигнал женските дрехи, които ми даде?
Нямаше значение, най-важното бе, че не трябваше да тичам гола и можех да се измъкна възможно най-бързо. Светкавично навлякох първо широката риза и след това подобната на рокля наметка. При тези обстоятелства се отказах да търся бикини и сутиен в купа. Поне за краката имаше островърхи обувки, подобни на онези, които носеше Победителя.
Той всъщност къде отиде? Много бързаше да изчезне! Което ми даваше предимство, защото така трябваше да избягам само от един тип вместо от двама.
Докато стягах връзките на дрехата, оглеждах обстановката и в същото време се подготвях за бягство. Трябва дълго време да съм била в безсъзнание, защото навън цареше нощ. Намирах се на една от онези изключително тесни типични венециански улички с криви къщи и изкривени фасади, които ги имаше на всяка крачка в града. Като се изключеше слабата светлина от свещта, която държеше брадатият, беше тъмно като в рог.
— Как се казваш, момиче? — попита той, когато отново се обърна и ме погледна.
— Съжалявам, но наистина трябва да се прибера вкъщи — казах, пристъпвайки бавно назад. — Ужасно е късно.
— Можеш веднага да се прибереш, но трябва да знам името ти, а също и къде живееш.
— Казвам се Хана Монтана.
— А къде живееш?
— На Дисни Ченъл. — Обърнах се да си ходя. — Е, ще тръгвам вече.
— Чакай! — Прозвуча объркан. — Не искаш ли да знаеш какво се случи?
Исках това повече от всичко, но и неустоимо исках да се върна в хотела. Алтернатива можеше да бъде да отида до най-близкия телефон, за да се обадя в полицията. Но брадатият много държеше да го попитам какво се бе случило, което и сторих само за да му угодя.
— Какво всъщност се случи?
— Е, казано накратко — звучеше, сякаш беше тренирал какво да каже, — нападнаха те крадци, пребиха те до припадък и откраднаха дрехите ти. Когато ме видяха, те оставиха и избягаха. Може да се каже, че аз те спасих.
— Да, ясно. Чудесно. — Направих физиономия на благодарност. — Лека нощ.
Отдалечих се бавно и спокойно, докато не се изгубих от погледа на брадатия. Тогава се затичах с все сила и точно след няколко крачки се заковах на място, като ударена от гръм.