— Все някой трябва да го прави. Матилда достатъчно се труди, освен това сутрин след ставане трябва да се погрижи и за боклука.
— Както преди малко със салама?
Клариса се изкикоти и кимна.
— Джакопо също не може да носи вода, защото му е останал само половината от десния крак.
— О, боже — казах със състрадание.
— Другата половина е загубил по време на война срещу турците. Един озверял турчин му го е отсякъл с ятагана си.
Представих си го с подробности, в резултат на което ми стана лошо.
— Но за сметка на това чува отлично — довери ми Клариса. — Само се преструва на глух, за да не отговаря на постоянните заяждания на Матилда. Но ти не трябва да го издаваш, защото в противен случай той ще го отнесе и ще ни се разсърди.
— За няколко часа ще мога да запазя тайната му за себе си — обещах аз.
Клариса ме погледна, сякаш искаше да ми възрази, но след това остана безмълвна.
Направих път на един човек, който водеше с въже една коза, а след няколко метра за малко да падна в канала от ужас, защото там седеше просяк, който протегна към мен покритата си с гниещи рани ръка.
— Един благотворителен дар, красива млада госпожице!
Безпомощно се спрях.
— Нямам пари, но мога да ви предложа глътка вода.
— А ракия имаш ли?
— За съжаление, не.
— Е, добре, тогава ще взема водата. — Той се усмихна пресметливо и ме погали по бузата с другата си ръка, която изобщо не беше осакатена.
— Ти, мило дете, ела по-близо, така ще ми бъде по-лесно да отпия.
Клариса избълва ругатни срещу просяка, които ме накараха да почервенея от срам, и забързано тръгнах. Дано Себастиано не ме принуди да го чакам дълго!
Закуската се състоеше от една чаша студена вода, няколко парчета от сушения салам и една дървена купичка с неопределима, леко солена гъста каша, за която Клариса каза, че е от просо.
Саламът не миришеше лошо, но не посмях да го опитам. В него можеше да има какво ли не, включително и салмонела. Знаех много добре, че този салам никога не беше виждал хладилник отвътре. Също се съмнявах, че преди Матилда да го накълца на толкова дребни парченца, си беше измила ръцете. Кашата все пак изглеждаше готвена и с малко усилие ставаше за ядене.
Матилда нямаше нищо против, че избягвам част от храната. Още преди да си изям кашата, омете моята порция салам.
Накрая двете с Клариса се погрижихме за миенето на посудата: в едно корито изтъркахме с четка чиниите, дъската и приборите (които се състояха от дървени лъжици и остри обикновени ножове, вилици никъде не видях) и след това ги прибрахме в нишата на стената до зоната за готвене.
След това Клариса ми показа как премита с метлата от клони кухнята и магазинчето, как в двете спални оправя леглата, как излива гърнетата в най-близкия канал (през това време се държах на безопасно разстояние) и как събира различните капани за мишки в къщата и на двора. В един от тях имаше умряла мишка, при гледката на която за малко да върна кашата. Най ми допадаше носенето на дърва за огнището от дървения навес, а също и да се науча как се пали огнището с помощта на прахан, кремък и огниво. На синджира над огъня бе окачен огромният железен котел, в който затоплихме вода, за да си измием косите.
Джакопо през цялото време седеше на масата в кухнята и дялкаше едно парче дърво. От време на време поглеждаше към нас и се усмихваше дружелюбно.
Настроението на Матилда също се бе подобрило значително и тя влезе в ролята си на добра билкарка. Няколко клиенти влязоха в магазина и докато двете с Клариса се трудихме в кухнята, подочух техните разговори.
— Срещу сърдечната болка на съпруга ти имам нова рецепта: магданоз, накиснат в оцет, мед и вино. Много е ефикасна, пробвах я на Джакопо!
Видях как Джакопо нервно завъртя очи и се престори, че ще повърне.
— При сърдечни заболявания, предизвикани от тъга обаче, препоръчвам отвара от здравец, джоджен и седефче.
— Хм, баща ти все още ли страда от воднянка? Добрият съвет струва скъпо. — Настъпи мълчание за размисъл. — За последно може да опита още един лек —дъвченето на карамфил. Обаче ще помогне само ако яде много от него, така че няма да излезе евтино. Но за теб нищо не е прекалено скъпо, когато се отнася за стария ти баща, нали? Така си и помислих!
Продаваше една след друга най-различни билкови тинктури — срещу сърцебиене, безсъние, парене на пикочния мехур и кашлица. Освен тях — и кремове против бръчки, екзема, сърбеж, ревматизъм, нощно изпотяване и импотентност.
Разговорът с последния клиент се проведе шепнешком иззад тезгяха, но тъй като там се помещаваше вратата на кухнята, която беше открехната, успяхме да чуем всяка дума.