— Ако разтвориш този прах в загрято вино и прикриеш вкуса му с една супена лъжица мед, той ще е в състояние да го прави цяла нощ като разгонен бик! Казвам ти, действа всеки път! Така моят Джакопо се преобразява в похотлив сластолюбец!
Джакопо остави с измъчено лице резбарския нож и удари челото си в кухненската маса, а аз едва овладях пристъпа ми на смях.
Водата ни се стопли. Изляхме я в две дървени кофи и я смесихме със студена вода. След което ги завлякохме на двора, а Клариса се върна за чисти ленени кърпи и сапун, който миришеше изненадващо хубаво. Каза, че сама го е направила от поташ и лой. Не исках да знам това чак с такива подробности, но имаше и екстракт от лавандула, което поне ми говореше нещо.
Миенето на косата се оказа много трудна работа. В едната кофа се накисваше и се втриваше сапунът, а от втората кофа се изливаше чиста вода върху главата, докато не се изплакнеше пяната. Бях коленичила пред кофата, докато Клариса изсипваше вода върху косата ми. С ленената кърпа я подсуших, но въпреки това изглеждах, все едно съм се разхождала под дъжда.
После повторих същата процедура с Клариса, която имаше малко по-дълга коса от моята. Седнахме на слънце и взаимно се разресвахме, докато Клариса ми разказваше с какви трудности се сблъскват някои венецианки, за да имат красива коса.
— Преди всичко искат да са руси — каза тя. — Много от тях си я топят в лимонов сок, за да им изсветлее. Някои си я изсветляват на слънцето, а за да си предпазят лицето, си слагат шапки с широка козирка, като изрязват дъното, така че да си изкарат косата.
— Мили боже, каква разправия — отговорих, честно казано, шокирана. Какви пари само можеха да се изкарат тук с „Лореал“!
— Сигурно в твоето време изрусяването е по-лесно — предположи Клариса.
Отворих уста, но не излезе и гък. Вместо това се опитах да кимна, но дори и това не стана.
— Опитай се да мигнеш, ако искаш да кажеш да — предложи Клариса.
Аз наистина положих усилия, но напразно.
Клариса въздъхна.
— Винаги така се получава. Нищо не може да се направи.
По нейно предложение се съблякохме голи и си измихме телата със сапунената вода. Отново и отново се уверявах, че вратата на кухнята е затворена и че стените около двора бяха достатъчно високи. Освен това си представях, че съм в обществена баня за момичета, което ми помогна да се справя със срама.
— Беше ли гола, когато дойде в това време? — исках да знам, докато отново се обличахме.
Клариса потвърди и разказа как се е случило. Както в един момент седяла в каруцата, така в следващия се появила ярката светлина, последвана от взрива и тъмнината. Когато дошла в съзнание, Бартоломео й дал чисти дрехи и я завел при Матилда и Джакопо.
— Точно както при мен — казах замислено. — Изглеждаше така, сякаш Бартоломео е подготвен. Обаче не очакваше, че ще си спомням всичко. Той не беше на себе си заради това.
— Също както при мен — каза Клариса нетърпеливо.
— Явно често се случва да идват хора от други времена — предположих аз. — Но не всички си спомнят какво им се е случило. Дали са много тези, които са се озовали тук по този начин?
— Можем да попитаме Себастиано — предложи Клариса.
Вратата на кухнята се отвори и Джакопо си показа главата навън.
— Посещение за дамите! — извика той.
Клариса се развълнува.
— Той е тук!
Тя изтича в къщата, а аз я последвах толкова бързо, колкото ме държаха краката.
В магазинчето се блъснах в нея, защото се бе спряла и не мърдаше, като закована.
— Не е дошъл! — извика тя обвинително.
— Не, за съжаление, не — каза Бартоломео.
Той стоеше в средата на стаята, подозрително наблюдаван от Матилда, която беше застанала зад щанда като женски бодигард. До Барт имаше двама клиенти, които го гледаха с интерес, и това увеличаваше неудобството му. Пристъпваше от крак на крак и се виждаше, че в този момент би желал да е някъде другаде.
— Ти ми обеща! — изкрещя Кпариса.
Изплашена, видях сълзите в очите й. Стана ми жал за нея, но това бе нищо в сравнение с моята собствена паника.
— Къде е той? — попитах го. — Ти каза, че ще дойде днес, за да ме вземе!
— Не съм казвал такова нещо — поправи ме Барт. — Аз казах, че ще дам най-доброто от себе си, за да го доведа днес тук.
Очевидно бе, че най-доброто не е било достатьчно добро, щом Себастиано не се появи. Затова пък Барт се беше постарал с външния си вид. В сравнение с вчера вечерта изглеждаше доста по-добре. Беше облечен с бяла риза, хубаво изгладена жилетка и много тесни чорапогащи, които подчертаваха стегнатите му крака. Освен това се беше обръснал. На дневна светлина и без брадата, която приличаше на избуял храсталак, изглеждаше наистина добре.