— Права си, но какво те кара да мислиш така?
— Защото си от благородно семейство. Със сигурност не е обичайно за теб да се трепеш от работа и по цял ден да те командват.
Лека руменина изби по бузите й.
— Честната работа все още никого не е убила.
— За разлика от Френската революция. — Поколебах се за момент. Току-що ми стана ясно кое в нейната история бе нелепо. Реших да действам без заобикалки. — Едно нещо ми се струва странно. Как може да изчезнеш от каруца в Париж и да се появиш във Венеция?
Гузната съвест се изписа на лицето й. Изстрелът ми на сляпо беше уцелил право в десетката.
— Ти не си била в Париж, когато се е случило — казах право в лицето й. — А тук във Венеция. Също като мен.
Клариса дори не се опита да го отрече.
— В крайна сметка ти от Франция ли си? — попитах я.
— Да, от там съм — каза тя обидено. — И също така имам благороднически произход!
— Наистина ли си видяла как кралят и Мария-Антоанета са били екзекутирани?
Смутена, тя избягна погледа ми.
— Вече бях избягала от Париж — призна Клариса. — Якобинците избиваха хората наред, като обвинение често бе достатъчно благородното потекло и хубавата къща.
— Обесвали са ги на уличните фенери — промърморих. Една малка, незначителна подробност от часа по история, която изведнъж си припомних.
— Точно така, такива бяха те. Или щяха да станат, в случая. Избягах във Венеция с приятели преди кръвопролитията. Един от тях имаше роднини тук и бяхме приети любезно, въпреки че по мое време французите не бяха добре дошли във Венеция. Бяхме взели достатъчно злато със себе си, за да водим един прекрасен живот. Тук бяхме на сигурно място, далеч от революцията. Отпразнувахме много балове с маски и живеехме за деня! Ах, Венецианският карнавал по мое време беше един безкраен празник!
Понечих да й кажа, че е нямало още дълго време да се весели, защото скоро след това Наполеон щеше да нахлуе във Венеция и да я превземе в името на Франция. Поне според информацията в пътеводителя. За точната година не можех да се сетя, не умеех да помня цифри, независимо дали бе свързано с математиката, или с историята. Но беше хиляда седемстотин деветдесет и нещо си, това си го спомнях. И също така, че Наполеон щеше да премахне карнавала, но автоматичната блокада ми попречи да говоря за това.
— Ще бъда откровена с теб — каза тихо Клариса, с наведена от срам глава. — Когато това се случи, аз празнувах карнавала тук в града. През цялата нощ.
— Ама че работа — отговорих озадачено. — Разкажи ми!
Била на бал с маски, точно както почти всяка вечер по време на карнавалния сезон. Заедно с приятелите й и няколко музиканти се качили в една лодка, за да продължат празненството си по вода.
— Плавахме с една богато украсено ладия по Канале Гранде. Пищни многоцветни фойерверки на площада осветяваха небето над целия град. Навсякъде свиреше музика, а ние се смеехме, пеехме и се шегувахме, радвахме се на живота. Бях облечена в прекрасна рокля, цялата украсена с дантела от Бурано. Това е остров, който принадлежи към Венеция и е много известен със своята уникална дантела — добави тя.
— Знам, била съм там. Продължавай!
— Освен това носех перука, както беше модата по това време, отрупана с най-прекрасните декорации. Фризьорът дори беше вградил в нея една клетка с малка птичка.
— Истинска ли? — попитах невярващо.
— Разбира се. Тя непрекъснато чуруликаше, беше голям моден успех! — Клариса замълча. — Изглеждаш толкова отчуждено. Сърдиш ли ми се, задето те излъгах.
— Не, това е заради птичката — казах честно. — Никога не измъчвай животно за забавление. Защо го направи всъщност? Искам да кажа, да ме излъжеш.
Тя ме погледна с разкаяние.
— Защото не исках да си помислиш нещо лошо за мен.
— Какво например?
— Че съм упаднала и пристрастена към забавленията, че безразсъдно съм избягала, отдавайки се на разгулен живот, докато у дома Тюйлери е опустошен, а роднините ми са отвеждани на ешафода заради монархистките си убеждения.
— Какво друго си можела да направиш? Да останеш и от съчувствие да те обезглавят заедно с тях?
— Това е вярно — призна тя. — И все пак е егоистично и позорно за мен.
— Разкажи ми как се озова на червената гондола — помолих я.
— Това беше глупава грешка. Паднах от ладията в канала. Перуката ми за миг се напои с толкова много вода, че едва не се удавих, а тъй като бе прикачена за моята коса, не можах да я сваля сама.
— Птичката удави ли се?
— Не, тя успя да отлети, защото някой ме сграбчи за косата, или по-точно за перуката, и ме извади от водата.