— Нека позная. Този някой беше Себастиано.
— Не, друг беше. Той седеше в червената гондола, а на кърмата бе един едноок старец.
— Не мога да повярвам. Той беше и при мен!
Всичко останало бе протекло също като при мен.
Мъжът, който я бил изтеглил в червената гондола, станал нервен и заръчал на стареца веднага да гребе към брега, за да може Клариса да слезе.
— Гондолата потегли, но преди да успея да сляза, се появи нещо като гръмотевична буря — продължи разказа си Клариса. — Първоначално си помислих, че един от фойерверките е гръмнал пред мен, тези сребърни светкавици и ослепителен блясък бяха навсякъде. Тогава се чу силен взрив и стана тъмно. — Примирена, тя сложи край на историята. — Когато дойдох на себе си, беше тъмно. Бях гола, красивата ми рокля бе изчезнала и всичко останало заедно с нея.
Другото вече го знаех. Оттогава тя живееше тук, защото връщането нещо не се получава.
Матилда нахълта в бараката и каза, че е дошло време за обяд, но при условие че ние, мързеливите същества, се захванем най-накрая с готвенето.
Следващите две седмици минаха по-бързо, отколкото се опасявах първоначално. Нямах време да се отдавам на болезнени мисли, защото Матилда държеше двете ни с Клариса постоянно заети.
Винаги ставахме по първи петли, въпреки че с удоволствие бих поспала още малко. Матилда беше един неуморим диктатор. С течение на времето никой не се осмеляваше да отвори уста срещу властното й поведение, защото колкото повече й противоречеше човек, толкова повече тя се ядосваше и ни обиждаше, без да спира.
В бараката, която беше един вид работилница, имаше страшно много работа. Клариса ми обясни най-важните процеси и под неин надзор помагах във всичко — от сортирането и пакетирането на пресни билки до смилането на подправки и почистването и пълненето на бурканчета. Освен това от нея научих как се затварят стъклени и глинени съдове с восъчна кърпа, как от сухи цветя, масла и други съставки се прави сапун и как от мед, градински чай и мащерка се приготвя сироп за кашлица.
Стояхме в непоносимата жега на бараката, където се трудехме час след час, а работата не намаляваше. Само след няколко дни вече се чудех как Клариса е успявала да върши сама цялата работа преди появяването ми.
При това Матилда не стоеше мързеливо със скръстени ръце. Ако не седеше в кухнята, за да се тъпче с храна, беше почти през целия ден в магазина. Понякога Клариса трябваше да поеме продажбите, тогава Матилда си слагаше шапчицата, с която излизаше, и се отправяше към различни търговци, от които поръчваше първични суровини като масла, говежда лой, оцет или минерали. Поради липсата на място не можеше да съхранява големи запаси. Но и без това не можеше да произвежда значителни количества стока, тъй като голяма част от нея би се развалила. Особено мехлемите и кремовете гранясваха бързо в летните горещини.
Клариса ме въведе и в работата, която трябваше да се върши в къщата. С мишките, които сновяха в ъглите, беше невъзможно да свикна, но с течение на времето стигнах дотам, да не викам силно всеки път когато нещо космато ми изскочеше насреща, докато мета с огромната метла.
Мръсните дрехи се носеха за пране и гладене. Една вдовица от квартала вършеше това досадно задължение, истински лукс за нас, както ми каза Клариса. През първите две години след пристигането й това било нейно задължение, но след това Матилда осъзнала, че би могла да увеличи печалбата си, ако обучи Клариса в занаята, вместо от сутрин до вечер да не й дава мира с пране и гладене.
Матилда вероятно се надяваше да се превърна в кухненска фея, но съвсем скоро й стана ясно, че зад печката съм най-големият провал на всички времена. На два пъти се опитах да сготвя каша от просо. Първия път резултатът наподобяваше ронлива купчинка цимент, а втория път — бях я оставила за по-дълго време над огъня — ронлива купчинка въглища. Оттогава се опитвах да се измъкна от готвенето, доколкото можех.
На всичкото отгоре просто не можех да се сприятеля с някои продукти, като например мъртвите пилета, които първо трябваше да бъдат оскубани, а след това изкормени. Или с рибите, които имаха очи, перки и люспи.
Понякога си мислех, че Матилда с удоволствие би ме изгонила, защото бях толкова безнадеждно нескопосана в кухнята. И въпреки че не криеше гнева си от недоразвития ми готварски талант, тя се ограничаваше до обичайното си пенявене и се задоволяваше с добре изпълнените други мои задължения. Може би се утешаваше с мисълта за парите, които Барт й беше дал за моето приютяване.
Макар самата аз да не можех да готвя, яденето бе странно на вкус и ако гладът не ме принуждаваше да го преглъщам с мъка, с удоволствие бих се отказала от него.