След това трябваше бързо да се облечем и срешем, защото работата ни чакаше. Такива подробности, като миенето на зъби, заедно с останалата част от личната хигиена, трябваше да се отложат за по-късен час.
Все пак в този век миенето на зъбите се практикуваше, като за тази цел се използваха влакнести парченца дърво и листа от мента, ако, разбира се, на човек му останеше време за това. Най-вероятно на много хора то не стигаше, защото веднага след като отвореха устата си, се разкриваше кариозен ужас. Зъболекари не съществуваха, тяхната работа я вършеха бръснарите. Но те биваха посещавани едва когато беше вече твърде късно, защото специалността им бе ваденето на зъби. Клариса ми описа как протичат тези интервенции. Двама мъже държаха жертвата, докато бръснарят я измъчваше с клещите.
Вече се бях запознала с някои от тези пациенти. Отначало си купуваха лекарства против зъбобол от билковия магазин, а като не им помогнеха, по принуда тичаха при бръснаря. След това маршируваха обратно до магазина с ужасно подути бузи, защото имаха нужда от противовъзпалителни средства.
Докато размишлявах върху зъбната хигиена през този век, отново задрямах. Хубаво бе, когато на човек не му се налагаше да скача веднага от леглото, след като се събуди.
По някое време се обади една от човешките ми нужди. Използвах гърнето и реших възможно най-бързо да разбера, къде се намира нужникът. Тъкмо бях взела това решение, когато на вратата се почука и в стаята влезе жена, направи пред мен реверанс, взе гърнето от стола и изчезна с него. Объркана, спрях и се загледах след нея. Миг по-късно дойде друга жена, облечена като първата с престилка и шапчица. Тя отвори кепенците на прозорците и започна да оправя завивката. Докато все още беше заета с това, другата жена се върна с поднос, който сложи на лакираната маса пред камината.
— Вашата закуска, мадона — каза тя учтиво.
— Ъъъ... благодаря — отвърнах с недоумение. Един бърз поглед към чинията показа, че носът ми не ме беше излъгал. Бъркани яйца с пържена шунка! А до тях на една дъска бе поставен пресен бял хляб, от който все още излизаше пара. Освен това имаше кашкавал, маслини и купичка с мед.
Жената дръпна за мен един от столовете и ми направи реверанс.
— Дали всичко е според вашите желания, мадона?
Исках да й кажа, че може да ме нарича Ана и че бях свикнала сама да изхвърлям гърнето си, но останах толкова поразена, че не можах да издам никакъв звук. Вместо това кимнах и се отпуснах на стола. Изведнъж осъзнах колко бях гладна. Нямаше нужда да ме подканват два пъти, особено след като по всичко личеше, че лакомствата бяха приготвени само за мен.
Взех лъжицата — вилици не бях виждала през този век — и загребах от яйцето. Беше много вкусно. Междувременно отхапах от хляба, на който средата беше чудесно пухкава, а коричката хрупкава. Дори сиренето беше толкова вкусно като от деликатесен магазин. Въздъхвайки от наслада, глътнах няколко маслини и накрая короновах закуската, топейки останалия хляб в меда, като изядох всичко до последната троха.
За пиене имаше нещо като шприц в скъпа стъклена чаша. Според мен и обикновена вода би свършила същата работа. От Клариса знаех, че господарите още на закуска правели вкуса на водата по-фин, смесвайки я с вино. Не беше по моя вкус, но бях твърде жадна, за да я оставя.
Жените се върнаха и донесоха чисти дрехи и вода за миене. Едната положи одеждите, готови за обличане, а другата изсипа топлата вода от стомната в голяма купа, после подреди сапуна, гребена и чистите ленени кърпи. След това и двете застанаха мирни в готовност.
Веднага разбрах какво искаха.
Изкашлях се.
— В момента нямам пари — казах със съжаление. —Но след малко ще се срещна с някого, който е платежоспособен, и тогава ще ви се отплатя, обещавам.
Двете се спогледаха и се изкикотиха, след което едната прошепна с дружелюбен глас:
— Но моля ви се, мадона. Ние сме тук, за да ви помогнем с миенето, ресането и обличането.
Недоразумението ме смути, но още по-голям срам бих брала, ако оставех двете жени да ми помогнат в обличането, сякаш съм малко дете. Така че учтиво, но твърдо отказах предложението.
Двете изглеждаха леко объркани, но след това се оттеглиха без възражения. Чух ги да се кискат отвън и тъй като исках да разбера какво смешно имаше, се втурнах към вратата и се заслушах.
— На някои от новите им отнема известно време — каза едната.
— Да, но бързо се научават да обичат лукса — отговори другата. — Само една малка компенсация, за това, какво трябва да изтърпяват от мъжете.
— Не е чак толкова лошо. Ако бяхме млади и красиви, щяхме да го изтърпим с радост.