— Благодаря много.
По пътя към стълбите срещнах двама много елегантни мъже, приблизително на възрастта на Себастиано. Тяхното настроение беше весело, а по миризмата на алкохолната диря, която оставяха след себе си, се разбираше, че бяха закусили на по чашка.
При вида на единия ужасно се уплаших, защото го познах — това беше едрият тип, който в бъдещето нападна с нож Себастиано!
— Виж ти, нова кукличка! — каза той.
— Дявол да го вземе, и при това хубава — съгласи се другият. — Мариета нищо не ни каза за нея!
Якият мъж протегна ръка и ме хвана за рамото.
— Защо да не отпразнуваме подобаващо пристигането ти?
Гледах го като зашеметена. Умът ми казваше, че трябва да бягам толкова бързо от този човек, колкото сили имах, но краката ми бяха като заковани.
— Пусни я! — Мариета стоеше на вратата на стаята. Слънчевата й усмивка смекчи острия й тон. — Тя не е на разположение.
— Тогава какво прави тук? — попита едрият мъж през зъби, галейки през това време ръката ми.
— Тя е моята малка братовчедка и е дошла само на гости.
Двамата мъже се засмяха. Едрият дръпна косата ми, но ме пусна неохотно, когато в този момент аз се отдръпнах.
— Ако някога ти доскучае, малке братовчедке, попитай за братята Джовани и Алвизе Малипиеро! — Той ми намигна и се потупа в гърдите. — Аз съм Алвизе, а този там е брат ми Джовани.
В добро настроение, те се оттеглиха с Мариета, която ми хвърли още един извинителен поглед през рамо, преди да изчезне с двамата мъже в стаята си. Побързах да стигна до стълбите.
До приземния етаж на къщата можеше да се стигне през една врата на вътрешния двор. За разлика от господарския горен етаж, тук долу помещенията бяха много по-ниски и малки, подобни на тези при Матилда. Миришеше на готвено и гореща сапунена вода.
В коридора се изпречих на пътя на една камериерка, която ме упъти как да стигна до водната зала. Продължих припряно, все още доста разстроена от срещата с двамата мъже. Как беше дошъл Алвизе тук от бъдещето?
Минах покрай пералното помещение, което беше изпълнено с облаци пара, а след това покрай кухнята, където също имаше пара, но от котлите, които висяха над огъня. Около плота и масите стояха няколко жени и приготвяха храна.
При други обстоятелства, бих спряла за кратко, за да благодаря за вкусната закуска, но сега не можех да се бавя с това. Току-що се бях сетила, къде съм чувала името Малипиеро: когато дойдох в съзнание след пристигането ми в миналото, чух Себастиано да го произнася. Братята Малипиеро дебнат с отрова и кинжал на всеки ъгъл!
Човек можеше да усети по миризмата, че водната зала беше само на няколко крачки разстояние. Удари ме в носа смрад на загнило и канал.
Тогава чух гласа на едноокия гондолиер Хосе и от думите му замръзнах на място от уплаха.
— Значи, днес ще заведеш момичето в манастира?
— Възможно най-бързо — потвърди Себастиано.
— Ще поиска обяснение. Както и за всичко останало.
— Няма проблем. В краен случай ще се позова на бариерата. — Себастиано се засмя сякаш на много добър виц.
— Каква бариера? — искаше да знае Хосе.
— Тази за анахроничните изказвания, която пречи дори и на нея самата. Убедена е, че не мога да говоря с нея за някои неща, защото идвам от нейното бъдеще.
Старецът се разсмя.
— Какъв умел лъжец си само!
— Та аз дори не съм я лъгал, просто на въпросите й отговарях, че не мога да говоря за това. Обяснението тя сама си го съчини.
— За което можеш да си благодарен — каза Хосе. — Бог знае, че най-лошото нещо у жените е тяхното любопитство.
Стоях в коридора със стиснати юмруци и бях бясна.
— През това време аз ще разбера какво са намислили Малипиеро — продължи Хосе. — Със сигурност се задава сблъсък, и то тези дни. Най-късно тази вечер ще знам повече. Ще се видим скоро, моето момче.
— До скоро, Хосе.
Чух стържене, а след това плискането на водата, сякаш от тръгването на лодка. Предпазливо надникнах през открехнатата врата на водната зала. Голямата порта на канала бе отворена и видях как Хосе потегли с гондолата.
Себастиано тръгна в моята посока. Бързо отстъпих назад, но беше твърде късно. Той вече ме бе видял.
— Не искам да ходя в манастир! — нападнах го, преди да е успял да каже нещо. — Не искам да остана в това време. И също така не искам да предотвратявам някакво си събитие. Но преди всичко не искам да имам нищо общо с подлите Малипиеро! — замълчах. — Между другото, и двамата са тук в къщата. Дошли са, за да празнуват с Мариета. Преди малко им се изпречих на пътя.