— Те са... Дявол да го вземе!
— Точно така. Крайно време е за някои обяснения. — Изгледах го предизвикателно. — И само не ми казвай, че не можеш да говориш за това!
— Не тук — каза той. — Където има един подслушван, може бързо да се появят и други.
Усетих как се изчервих, но гневът ми превишаваше многократно срама.
Последвах Себастиано до кея пред къщата, където бяха вързани няколко гондоли. Той ми помогна да се кача в една от тях и отвърза въжето. Докато закрепяше греблото в държача, ме погледна мрачно.
— Какво казаха Малипиеро? — попита той.
Седнах на пейката и свих рамене.
— Те си помислиха, че съм някоя нова... Е, нещо такова. Във всеки случай искаха да празнувам с тях. Преди всичко онзи Алвизе, от когото взе ножа. Истински гадняр.
Себастиано изглеждаше притеснен.
— Той позна ли те?
— Не мисля. Поне по нищо не му пролича. Сега можеш ли да ми обясниш какво означава всичко това?
— След малко. Нека първо да потеглим.
Себастиано избута гондолата от кея и започна да гребе. Не ми убягна колко добре се справяше. С леко разтворени крака и застанал с лице към носа, той маневрираше с дългото гребло във водата. Мигновено набрахме скорост и потеглихме по-бързо. Гондолата се плъзна по Канале Гранде и покрай великолепните палацо на XV век. Изглеждаха много по-различно, отколкото в бъдещето, фасадите не бяха бежови или охра, както по мое време, ами с големи цветни стенописи. Над покривите стърчаха безброй комини, които приличаха на обърнати конуси.
Бяхме плавали достатъчно дълго. Вече никой не можеше да ни чуе и аз изтърсих най-важния въпрос.
— Тази Мариета, тя такава ли е...
Себастиано повдигна вежда.
— Куртизанка?
Кимнах, изчервена. Той също кимна.
— Ясно — рекох подчертано невъзмутимо.
Себастиано се усмихна.
— Проблем ли имаш с това?
— Защо мислиш така? Аз нямам абсолютно нищо против малцинствата! — Замълчах. — Въпреки че не може да става и дума за малцинство. Чух, че са с хиляди.
Себастиано се засмя.
— Не съм ги броил. Всъщност куртизанките тук са по-уважавани, отколкото в бъдещето, много от тях са приети напълно от обществото. Може да се каже, че те са супермоделите на XV век. Мариета например е истинска звезда.
Зададох следващия важен въпрос.
— Откъде я познаваш?
Той повдигна рамене.
— При моята работа човек се запознава с много хора. Тя е една добра стара приятелка и е винаги много отзивчива.
Изобщо не я намирах за стара, но повече ме интересуваше какво точно имаше предвид с „отзивчива“ и „приятелка“. Но в ухото ми все още кънтеше предубеждението на Хосе за женското любопитство. Ако продължах да разпитвам Себастиано за Мариета, само щях да потвърдя това мнение, а аз не исках да покажа тази моя слабост.
Но това не значи, че не мога да се осведомя за факти, които биха ми помогнаха да се върна у дома.
— От коя година идваш? — попитах го.
— От същата, както и ти.
Вече подозирах това от разговора му преди малко с Хосе. И все пак бях малко разочарована. — Щеше да бъде невероятно вълнуващо, ако идваше от моето бъдеще.
— Какво ще кажеш за бариерата? Тя не важи за теб, или?
— Интерпретирала си отново нещата погрешно — обясни Себастиано. — И за мен тя важи точно както за теб. Това е един вид основен физически закон за пътуващите във времето.
— Но ти можеш да ми кажеш всичко! — казах победоносно. — Защото ние сме от едно и също време!
— Бих могъл — призна той.
— Тогава го направи най-сетне! Искам да знам всичко! Как попадна на тази работа. На кого принадлежи червената гондола и къде е тя сега. И каква е твоята мисия тук.
— Може да ти навреди, ако знаеш прекалено много. Колкото по-малко си наясно, толкова по-малко информация можеш да издадеш в случай на опасност.
— Така или иначе, не мога заради бариерата.
— Аз говоря за трети лица, които идват от нашето време. Може да те заловят и да изкопчат от теб всичко, което искат да знаят.
Обля ме студена вълна, защото изведнъж си спомних как преди малко ме гледаше Алвизе. Как блестяха очите му, когато погали ръката ми. И как в бъдещето се бе нахвърлил с камата срещу Себастиано.
— Под трети лица имаш предвид Малипиеро, нали? — попитах го. — Този Алвизе, той беше в бъдещето. Така че трябва и той да е от там. Или могат хора, които произхождат от миналото, да пътуват в бъдещето?
— Доколкото знам, не могат. Алвизе идва от нашето време.
— Какви сметки за уреждане имаш с него? И какво точно е намислил да върши тук?