За мое облекчение, Доротея каза:
— Не, ние винаги се срещаме у тях. Днес беше изключение. Имаше проблем и празненството бързо приключи. Трябваше да подкупим сестра Джустина с моя втори по хубост копринен шал и с цяла бадемова торта, за да изведе мъжете през портата. Стълбата беше изчезнала.
Сметнах, че ще е по-добре да не споменавам, че временно я бях спуснала от другата страна на стената, за да си подсигуря връщането.
— Защо празненството свърши толкова бързо?
— Полидоро вдигна ужасен шум под аркадата. — Гласът на Доротея звучеше обвинително. — Защо трябваше да вземаш горката птица навън с теб?
— Клетката случайно ми беше под ръка, за да си я сложа пред лицето. Не обичам, когато непознати мъже ме зяпат отблизо.
— Алвизе не е такъв — заяви Доротея, но прозвуча неубедително. — Лека нощ — каза накрая, малко по-снизходително. — Сладки сънища.
Не се нуждаех от втора покана. Бях толкова капнала от умора, че не можех да помръдна. Докато преброя до две, и бях заспала.
Сутрешната камбана на манастирската църква в съседство ме събуди. Струваше ми се, че не бях спала повече от две минути. В интерес на истината, може би бяха два часа, но това не ме накара да се чувствам по-добре. Във всеки случай ми беше невъзможно да стана.
— Не искам да ставам — изграчи Полидоро зад паравана. Тази птица говореше от дъното на душата ми.
Когато видях, че Доротея продължава да си лежи, и аз направих същото. Докато не дойде някой да ни изрита от леглата, нямаше причина да се бърза.
За секунда заспах отново, но спокойствието ми не трая дълго. Малко след това се почука и сестра Джустина влезе.
— Сутрешната молитва ще започне всеки момент —каза тя.
— Аз ще отида в късния следобед на вечерната литургия в базиликата — промърмори Доротея.
Джустина я погледна с неодобрение.
— Винаги така казвате, но на мен ми се струва, че често ходите на друго място.
— Какво ви е грижа? — измърмори Доротея. — Аз съм гост тук и плащам добре. Не ви ли стига хубавият шал от снощи? Какво още искате? — Тя замълча. — Е, добре. Седефената брошка. В замяна очаквам до края на седмицата спокойствие и да излизам толкова често, колкото си искам. Също и вечерите.
Сестра Джустина взе брошката без възражения, но вместо да си тръгне, се обърна към мен:
— Ами ти, дете мое? Няма ли да отидеш на сутрешната литургия, както правят всички благочестиви жени в този манастир?
— Не се чувствам добре — промърморих аз.
— Когато се помолиш, бързо ще ти мине. — Тя се спря и зачака до леглото ми.
Вече бях схванала принципа. Сънено се изправих и се разрових в сандъка за дрехи, който беше под леглото ми, при краката. Накрая намерих кесийката и извадих малка сребърна монета, която сестра Джустина прибра, без да каже нито дума. След това се оттегли и ни остави да спим.
На обедния камбанен звън, сънят ни определено приключи. Полидоро започна да грачи, а Доротея обясни как трябвало да побърза, тъй като за вечерното празненство при Тревизан трябвало да си купи маска. Когато чух това, изведнъж се разсъних. Празненството!
Дали Себастиано щеше да се върне навреме, за да попречи на убийствените планове на Алвизе?
Който и да беше този Тревизан, трябваше да е важен човек, в противен случай Себастиано нямаше да полага толкова усилия, за да го защитава.
След миг си представих всякакви гадости: Алвизе бе примамил Себастиано в бъдещето, където го бе въвлякъл отново в бой с ками, но този път побеждаваше. Себастиано лежеше тежко ранен в една болница в бъдещето, докато тук бедствието набираше скорост!
Фантазиите ми ставаха все по-мрачни. Не мина много време и вече бях убедена, че животът на Тревизан не струваше и пукната пара. Всичките усилия на Себастиано да го спаси щяха да са напразни.
— Знаеш ли кой всъщност е Тревизан? — попитах Доротея, когато се върнахме в нашата стая след обяда.
— Масимо Тревизан е много уважаван член на Съвета на десетте. Мнозина го виждат като следващия прокуратор или може би следващия дож. Алвизе смята, че Тревизан се стреми към пост в Савио дел коледжо*. Тоест иска да стане един от най-висшите и важни съветници на дожите, които са само няколко. Според Алвизе това са хората с реална власт. Дожът няма много думата, неговата роля е по-скоро представителна. Савите решават реалната съдба на Републиката, във Великия съвет те определят посоката и казват на дожа какво да прави. — Доротея продължи в захлас. — Масимо Тревизан е не само адски богат, но и много добре изглеждащ мъж. Неговите празненства са изключително популярни. Какво ли не биха дали жителите на половин Венеция, за да бъдат поканени. Толкова е мило от страна на Алвизе, че ще ме вземе със себе си!