Усмивката му се стопи.
— Ако се налага — каза намусено Барт. Неохотно, той се върна с Доротея в магазина, за да прибере парите за избраната от нея маска.
Аз останах на уличката и погледнах нагоре към фасадата на къщата. Може би старата Есперанца ме наблюдаваше от там. Но прозорецът беше затворен и тя не се виждаше.
Доротея беше доста въодушевена, защото бе намерила толкова красива маска. Заяви, че не иска да си разваля доброто настроение, като се върне веднага в манастира. Вместо това искаше да се отбие при един добър познат, който случайно живееше много наблизо.
— Много добре — казах. — През това време и аз мога да посетя една добра приятелка.
Нейният добър приятел най-вероятно не беше никой друг освен Алвизе, докато моята беше Клариса. Непременно исках да дойде с мен на тържеството. Не само, за да направя услуга на Барт, но и защото се надявах на морална и всякакъв друг вид подкрепа от нейна страна. Четири очи виждаха по-добре от две. На очите на Доротея не можех да разчитам, те бяха склонни да се приковат във всяко едно огледало. Без да броим факта, че в никакъв случай не исках да се изпречвам на пътя на нейния любовник.
Когато видях познатата тухлена къщичка в кривата и тясна уличка, у мен почти се надигнаха носталгични чувства. Изведнъж нямах търпение да видя отново Клариса и да се възползвам от случая да поздравя Матилда и стария Джакопо. Дори не бих отказала порция каша само, за да седна с тях на масата.
Както обикновено в магазинчето зад тезгяха седеше Матилда във властна поза. Като ме видя, изпусна една торбичка с билки. Устата й се отвори от изненада, но не успя да си глътне езика.
— Явно сме се превърнали в изтънчена дама, така ли? — извика тя.
Двама клиенти, които бяха в магазина, ме погледнаха с любопитство. Често ги бях засичала когато ходех за вода, ето защо не им убягна, че съм много по-добре облечена, отколкото през последните седмици.
— Ако си дошла с подвита опашка, защото си искаш работата на помощничка, нека ти кажа нещо: само един мъдър и добър човек ще се замисли дали да си губи времето в мислене по въпроса.
— Ами аз всъщност исках ...
— И тъй като аз съм такъв човек, мога да се замисля дали евентуално още веднъж да не проявя милост и да те приема отново. При условие че сериозно съжаляваш за неизвинимото си изчезване. — Тя посочи метлата в ъгъла. — Трябва спешно да се помете, можеш да започнеш веднага.
От кухнята миришеше на изгоряло и се чу дрънчене, като че ли нещо падна на земята. В следващия миг в магазина дотича Клариса с изцапана престилка, зачервени бузи и разрошена коса.
— Ана! — изкрещя тя. Без да обръща внимание на присъстващите жени, тя се хвърли на врата ми и ме притисна силно към себе си. Аз също я прегърнах от сърце и осъзнах колко много ми е липсвала, въпреки че си бях тръгнала оттук само преди два дни. — Ти отново си тук! — прошепна тя в косата ми.
— Всъщност не съм си тръгвала — отвърнах тихо.
Клариса леко се отдръпна назад и ме погледна в лицето. Тогава ме придърпа към вратата на кухнята.
— Ела, да идем вътре, там можем да поговорим.
— Тука трябва да се помете! — извика Матилда зад нас, но не прозвуча твърде яростно.
В кухнята Джакопо седеше на масата и дялкаше нова фигура на светец. Когато ме видя, той се усмихна от ухо до ухо.
— Я виж ти, малкото слънце! Какъв блясък в нашата барака!
Възхищавах се на дърворезбата на статуята на света Маргарета, докато Клариса снемаше от огъня един къкрещ казан и го сложи на тезгяха.
— И без това прегоря — каза тя.
— Какво трябваше да бъде?
— Ястие, което никога не сме изпробвали — каза тя лаконично, преди да отвори задната врата. — Риба в коричка от подправки. Направих грешката да мисля, че бихме могли да сготвим нещо по-различно от макарони, овесена каша или буца от задушени зеленчуци.
Спомних си за вкусните гозби, на които се насладих при Мариета и в манастира, и незабавно ме обзе гузна съвест.
— Знаеш ли, не може да се готви просто така, човек първо трябва да се научи. — С това казах една от баналните истини, които знаех от баба ми. — И ако няма кой да ти покаже, просто не се научаваш.
Клариса въздъхна.
— Колко си права. Матилда разбира от билкарство, но в готвенето хич я няма. Следователно същото важи и за мен. От време на време се опитвам, но нищо не се получава. Не съм истински гастроном, отвикнала съм през последните пет години. Но от време на време си спомням за вкусните блюда.
Загрижена се взрях в слабата й фигура. Изглеждаше така, сякаш за няколкото дни, през които ме е нямало, е отслабнала. Въпреки че нямаше накъде повече да слабее. След моето изчезване тя е трябвало отново да работи за двама, може би това е причината.