Разбрах само бла-бла и пропуснах да попитам за подробности.
Моята липса на интерес отчасти бе свързана с факта, че не можех да забравя венецианеца. Постоянно мислех за него. Какви сини очи имаше. Колко ловко се движеше. Как ме гледаше!
Поне от тогава сърбежът не се повтори, за което бях благодарна. И за това, че очевидно бе фалшива тревога — нищо лошо не се случи. Междувременно започвах все повече да се съгласявам с теорията на майка ми за интермитентно разстройство на познавателната способност. Преведено на разговорен език, означаваше от време на време превръщане в заплес. Но бях готова да приема този факт, стига само да не се повтаря.
Тогава дойде неделята, денят на Регата Сторика. От този момент нататък всичко излезе извън контрол. В истинския смисъл на думата.
Хайнрих и Юлиане бяха на мнение, че е добра идея да закусим заедно, преди да тръгнем за събитието. Родителите ми се съгласиха и така се срещнахме в неделя в убийствено ранен час в залата за закуска. Бях толкова уморена, че можех да спя още в продължение на часове, но Юлиане Таселхоф обясни, че ако не заемем навреме хубави места на брега на Канале Гранде, в най-добрия случай сме щели да видим флагчетата на мачтите, но нито една от лодките, да не говорим за великолепните костюми на хората в тях.
По принцип, спомена тя, сме можели да наблюдаваме представлението от ложата на един благороднически дом, който се намира директно на канала. Именно там живеел един партньор по голф на Хайнрих, на когото би доставило удоволствие да ни приеме в стилния си дом. Но за съжаление, бил извън града.
— Много важен човек в европейската политика — каза госпожа Таселхоф.
— И банкер — добави господин Таселхоф. — Играе голф с невероятен хендикап*.
* Handicap (англ.) — думата има няколко значения. 1. недъг; 2. хендикап в голфа е броят допълнителни удари, които са позволени на всеки играч. — Бел. ред.
— Той инвалид ли е? — попитах аз.
Матиас изпръхтя в чая си.
Татко потисна кашлицата си.
Госпожа Таселхоф ме погледна снизходително.
— По хендикапа се измерва способността на голф играча. С изключение на професионалните играчи, на практика всеки има такъв.
— Най-вероятно затова всички карат онези електрически колички на игрището — казах аз. — Но със сигурност е по-добре така, отколкото придвижването с помощта на патерици или инвалидни колички по тревата.
Матиас се изкикоти.
— Матиас, не е хубаво да се присмиваш на другите само защото не разбират от голф — скастри го госпожа Таселхоф.
— Мамо, аз се засмях само защото Ана се пошегува — казва Матиас.
— Ти откъде знаеш? — смъмри го майка му.
— Да, откъде? — попитах. — Може би по природа съм глупава. Разказах ли ви вече, че повторих последния клас?
— Това се дължеше на твоя безпрецедентен мързел — каза мама. — И на твоята нелепа дискалкулия.
— Оо, не наричаха ли така разстройството в усвояването на смятането? — попита госпожа Таселхоф състрадателно. — Какъв ужас.
— Мога да живея с това — отговорих. — Три по математика не е истински хендикап, поне не дотолкова, че да ми трябва голф количка.
— Всъщност имах предвид теб — каза госпожа Таселхоф на майка ми. — За теб трябва да е ужасно. Мили боже, да си експерт в областта на физиката, а детето ти...
Баща ми ме защити:
— Ана го е наследила от мен. И аз не можех да смятам добре. За малко и аз да повторя една година.
— Матиас прескочи един клас и отиде в по-горен — похвали се госпожа Таселхоф. — Догодина ще държи матура и ще следва стоматология.
— Мамо! — каза Матиас смутен.
— Всеки човек има специални умения — отбеляза господин Таселхоф категорично. — Един разбира от едно, друг от друго.
Госпожа Таселхоф сложи ръката си върху неговата.
— Много си прав, Хайнрих. Да се радваме, че Матиас е така изключително надарен. Не може всеки да е толкова интелигентен като него.
Татко не можеше да остави нещата така.
— Ана пише прекрасни есета — каза той. — Тя има талант за писане. И за смешни истории. Чувството й за хумор е невероятно.
— Татко! — Този път аз се смутих. След малко ще разкаже и че съм спечелила купа по гимнастика.
— А и Ана изглежда страхотно — заяви Матиас, като че ли това бе някакво убедително основание за моите трудности, свързани с математиката. — Като близначка на Майли.
— Благодаря — отговорих.
— Коя Майли? — попита госпожа Таселхоф.