— Майли Сайръс — поясни Матиас.
— Коя е тя?
— Певица. Играе главната роля в „Хана Монтана“.
— Къде?
— Това е сериал. Дават го по „Дисни Ченъл“.
Ясно си личеше, че нито неговите, нито моите родители имат представа коя е Майли или Хана, но никой не искаше да си го признае.
— Външният вид често бива надценяван — заяви госпожа Таселхоф.
Съпругът й си глътна корема и добави:
— Права си, скъпа.
След като вече всичко бе казано, тръгнахме към Регата Сторика.
Госпожа Таселхоф не бе преувеличила, като казваше, че е почти невъзможно да се стигне до канала. От двете му страни хората се препираха за най-хубавите места. На балконите и лоджиите на сградите вече ликуваха многобройни зрители. Някои имаха прозорливостта да резервират маса в един от ресторантите на първа линия, други имаха добър изглед от лодките си, които бяха акостирали до стените на кейовете. Навсякъде цареше блъсканица и изглеждаше почти безнадеждно да се види водата.
— Закъсняхме — оплака се госпожа Таселхоф.
— Глупости — възрази съпругът й. — Парадът на лодките започва чак след половин час!
— Да, но тук е толкова пренаселено! Няма да можем да видим нищо!
Обърнахме се и тръгнахме на зигзаг през няколко улички, за да излезем на друго място на брега, но и там кеят беше вече пренаселен.
— Колко досадно — каза мама.
— Ето там отпред, на площадката на кея — посочи татко. — Там има места.
— Каква щастлива случайност! — извика госпожа Таселхоф.
Видях как мама се намръщи.
— Не мисля, че на зрителите им е позволено да стоят там. В противен случай местата вече щяха да са заети.
— Случайно да виждаш забранителна табела или бариера? — попита госпожа Таселхоф.
Уверена в собствената си победа, тя си проправи път през тълпата. Представляваше открояващо се цветно петно в розовия си костюм, който бе облякла днес.
Наистина, една широка ивица при кея беше празна, като че ли я бяха запазили специално за нас. Хората дори се отдръпваха встрани, за да ни пуснат да минем, когато се запътихме натам.
— Та това е като истинско място в ложа — радваше се господин Таселхоф.
— Да, наистина — съгласи се баща ми.
— Наистина не е за вярване — каза мама, раздразнена. Тя се огледа, сякаш очакваше, че във всеки един момент ще се появят карабинери или други органи на реда, за да ни изгонят, тъй като може би това бяха местата на пожарните лодки.
Известно време просто си стояхме там и докато родителите ми си приказваха със семейство Таселхоф, аз се поогледах наоколо. Навсякъде беше претъпкано с хора, които гледаха с очакване към канала.
От интернет разбрах, че Регата Сторика е много повече от обикновен туристически спектакъл. Именно за венецианците това събитие бе от особено значение, тъй като представляваше гвоздеят на този така популярен за тях спорт — гребането.
Преди реалното състезание обаче щеше да се състои исторически парад с лодки, с много гондоли и яхти, които щяха да преминат в тържествено шествие през Канале Гранде. Всички лодки щяха да бъдат украсени до най-малкия детайл, а гондолиерите и хората, които се возеха в тях, щяха да са облечени в костюми в стил петнайсети век.
Предната вечер, с моя айпод бях попаднала в Гугъл на няколко снимки с репортажи и затова приблизително знаех какво ме очаква.
— Най-великолепният кораб е „Бучинторо“ — извика госпожа Таселхоф, заглушавайки глъчката. Това е златната тържествена галера* на дожите**.
* Голям гребен кораб от Средновековието. — Бел. прев.
** Дож е титла, която са носели държавните глави на някогашните градове държави Венеция и Генуа. — Бел. прев.
— Наистина си много добре осведомена — рече мама.
— Прочела съм всичко, каквото трябва да се знае за Венеция. Когато се посещават нови места, е хубаво човек да се информира за тях. Можете да ме питате каквото искате за историята и културата. — Тя посочи към канала. — Вижте, задават се първите лодки! Между другото, тези подпори на носовата част на гондолата ги е имало и преди петстотин години. Както може да се види, наблюдавайки по-внимателно, те се състоят от шест части. Всяка част представлява определен район от Венеция. Една шеста, да бъдем точни. Всъщност има шест венециански квартала, затова се наричат Сестиере. Това са „Сан Марко“, „Сан Поло“, „Канареджо“, „Дорсодуро“, „Санта Кроче“, „Кастело“ и „Джудека“.
— Интересно! — рече мама.
Малко след това я чух да казва тихо на татко:
— Тази жена започва да ме дразни.
— Едва сега? — попита той.
— Чувам ви — обадих се аз.