Без да се замисли, очевидно отдавна приготвил отговора си, Стамо отсече:
— Ей там, на пясъка! Вълните я изхвърлят.
И припна нагоре.
Дори да искаше, археологът не можеше да го стигне по стръмния бряг. Той тръгна бавно, прибра се в стаята, полегна. Замисли се. Толкова интересна находка! Няма съмнение, момчето знае повече. Но как да го предразположи, за да проговори?
На вратата се почука. Влезе Паскал и още от вратата запита:
— Призна ли се?
Захариев поклати отрицателно глава.
— Знаех си — рече Паскал. — Навярно я краде отнякъде. Затова не обажда.
— Не е! — възрази убеден Захариев. — Не е крадец… А трябва да ни се довери… Ти не си ли му приятел?
— Хм! Приятел с него! Хулиган! Бие се, не ходи на училище, пуши. Мама не позволява да дружа с такива…
— А някой общ познайник?
— Той има само един приятел, Коста. И той като него.
Археологът каза:
— Все пак трябва да разберем! Помисли си! Аз също ще мисля.
Паскал излезе. Наистина, трябваше да разкрие тайната. Щом като доктор Захариев, един голям учен, се интересува от тази лой, значи, заслужава… Как ли би постъпил в случая Шерлок Холмс?
Той взе банските си гащета и отиде на плажа. По това време можеше да го намери само там. Поразходи се, привидно безгрижен, поприказва със спасителите, спря се при съученика си Гошо. Тогава видя Стамо и Коста под съседния чадър с двама летовници. Разглеждаха един ластичен харпун.
Паскал опита да се присламчи към групата. Но не му се удаде. Около чадъра имаше много празно място. Летовниците още не бяха надошли. А Стамо току се озърташе предпазливо.
Как да го издебне? И наистина, какво ли би направил сега на негово място Шерлок Холмс?
Стамо и Коста станаха. Надигнаха се и двамата летовници. Изтичаха във водата с харпуна. Навярно щяха да го опитат.
Паскал почти извика. Хрумна му нещо, което не би дошло на ум дори на самия Шерлок Холмс.
— Гошо, бързо! Помагай! Зарий ме!
Двамата изкопаха недълбока яма в пясъка до изоставения чадър. Паскал легна вътре, а Гошо го засипа, като остави открито само лицето му.
— Сложи отгоре сламената шапка! — нареди Паскал. — И бягай!
От водата излезе групата на Стамо и се запъти към чадъра. Четиримата седнаха на сянка, продължиха разговора си.
— Харесва ли ви? — запита единият летовник.
— Хубав е — измънка Стамо. — Но нямам толкова пари.
— Какво са четиридесет лева за такъв харпун? Я виж — ластик! Сякаш пружина! Ако не го спре връвта, на петдесет метра ще улучи.
Стамо пак се озърна. Наоколо — никой. Кой на негово място би погледнал една захвърлена шапка?
— Аз имам само двадесет лева.
Другият продавач поклати глава:
— Не може за толкова. И без това губим. Чудо харпун. Вносна стока!
Стамо свъси вежди:
— Няма ли да почакате до утре?
Продавачите се спогледнаха, после кимнаха с глави. До утре? Добре!
Приятелите станаха. Стамо стъпи на пясъка тъкмо върху гърдите на подслушвача. Паскал едва се удържа да не извика. И без това усещаше, че се задушава под напечената от слънцето шапка. Но изтрая. Защото чу това, което му трябваше.
— Няма що! — обърна се Стамо към Коста. — Пак ще вадим. Следобед в три… При лозето.
И се разделиха.
Паскал се размърда, изплува от пясъка и припна към къщи. Обядва набързо. И още в два часа се озова накрай града. Оттук почваха лозята. Тук трябваше да дебне.
Но по коя ли пътека щяха да минат заговорниците? Ако легне сред лозите, може да ги изпусне. Трябва да направи тъй, че той да вижда, а него да не виждат. Как ли може да стане това? Дървета, в чиито клони да се потули, няма…
Той щракна с пръсти. Шерлок Холмс на неговите години навярно не е бил тъй досетлив. Паскал влезе в лозето, свали плашилото, облече дрипите, нахлупи пробитата шапка.